Майорка - мечта и кошмар

Камел Бета не харесва работата си. Алжирецът е главен готвач в добре посещаван ресторант на остров Майорка. Готвенето е всъщност неговата страст и доволните клиенти са най-добрата похвала. Трудовите условия обаче му убиват удоволствието от работата.

„Началниците те използват, защото си чужденец. Вярно, сега съм главен готвач, но даже помощниците ми в кухнята имат повече права. Аз например, нямам нито един свободен ден в седмицата. Трябва да работя и по празници. На всичко отгоре, съгласно договора съм назначен само като обикновен готвач и само на полудневна работа, тъй като по този начин моят шеф пести голяма част от допълнителните разходи по работното място.”

Това е лошо за Камел Бета, защото ако остане без работа, няма да получава никаква помощ за безработни. Издръжката за живот на Майорка е точно толкова висока, колкото и в Германия. Поради кризата трудовите условия в ресторантьорството са станали по-лоши, отколкото в годините преди това, казва синдикалистът Антонио Копете.

„Много хора от Германия, Англия и Скандинавия идват в отпуска на Майорка, остават тук и работят при нелегални условия. Други работници идват от Алжир и Мароко.Тяхното критично икономическо положение бива използвано. В ресторантите и баровете по крайбрежието често може да се види колко лоши са трудовите условия. Общо взето, това важи за 30 процента от всички ресторанти на Майорка, казва испанският профсъюзен активист.

Други познавачи на ресторантьорската сцена казват , че над половината от всички рсторанти и барове ангажират рабтна ръка на дъмпингови цени. Малцина са хората от Северна Африка, които биха искали да се върнат обратно, тъй като в родината си често печелят още по-малко и ежедневието е още по-тежко. Но и много германци и англичани понасят нелегалните трудови условия, за да могат да живеят на Майорка.

ЩА/БЕ/БР