Майсторът на интригите

В Русия вече си разказват вицове за Едуард Сноудън. Един журналист, например, свърза случая на американеца с добре познатия анекдот за бедняка, който молил Господ за голямата печалба от тотото, но така и не пускал фиш. Засега руските власти все още чакат “фиша“ на Сноудън. А около неговото бъдеще все така няма яснота - макар че в петък той се срещна с известни адвокати, които му предложиха помощта си при уреждането на формалностите около въпроса за убежището, и въпреки обещанието на Путин, че бързо ще вземе решение по случая “Сноудън“.

В петък Сноудън покани в транзитната зона на летище "Шереметиево" 13 юристи и представители на неправителствени организации, за да обсъди с тях бъдещето си. След срещата американецът заяви, че щял да помоли Русия за временно убежище, докато уреди постоянния си престой в някоя трета страна.

За ползите и вредите

Сега наблюдателите се надпреварват с прогнозите си за евентуалните ползи и вреди за Русия в случай, че Москва действително даде убежище на беглеца. Според политолога Вячеслав Никонов, който е и депутат от партията на Путин, Сноудън не представлява заплаха за Русия. “Ползата от него обаче също няма да е кой знае каква“, казва Никонов. Явно руските тайни служби мислят по същия начин, защото досега не са демонстрирали интерес към известния американски гост. Най-вероятно те се опасяват, че Сноудън играе двойна игра, а и не смятат, че ренегат, издавал тайни на медиите, може да има някаква стойност.

Според по-критичните наблюдатели обаче с отношението си към Сноудън Путин е успял да се докаже като интригант от класата на Макиавели. Неговите вътрешнополитически противници направо бледнеят пред тактиката на руския президент.

Всъщност критиците на Путин бяха тези, които първи и на висок глас настояха за убежище за Сноудън и така “ухапаха ръката, която ги храни“. През 2006-та руският президент описа именно с тези думи зависимостта на руското гражданско общество от даренията от чужбина. “Те се редят като чакали пред чуждестранните организации“, бе казал Путин. И наистина - повечето руски неправителствени организации работят с американска финансова подкрепа или дори получават пари директно от американски правителствени агенции. Според един руски закон, приет миналото лято, руснаците от неправителствени организации, получаващи пари от чужбина, вече минават за “чуждестранни агенти“. А оттам до отправянето на обвинение в предателство има само една крачка.

Путин трупа точки

Със срещата в транзитната зона, която задължително се е провела със знанието на президента, Путин приписа отговорността в случая “Сноудън“ на руското гражданско общество. Така той осигури на своите яростни, но по-скоро маргинализирани опоненти не само обществено внимание, но и голям положителен резонанс. И ако сега натискът от САЩ се засили, президентът спокойно ще може да се оправдае по следния начин: би могъл да каже, че като истински демократ се е съобразил с притесненията на руснаците, които смятат, че ако Сноудън бъде екстрадиран, може да попадне на електрическия стол. А и нали ООН вече официално призна Сноудън за бежанец.

Ако Москва даде на Сноудън желаното от него убежище, вредите за двустранните руско-американски отношения биха били минимални, въпреки заплахите от страна на САЩ. Така смята и главният редактор на списание “Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов. Според него заради аферата “Сноудън“ САЩ няма да заложат на карта нито общите усилия за неразпространение на оръжията за масово унищожение, нито пък ще сложат край на съвместните действия в борбата срещу тероризма. А и да не забравяме, че планираното изтегляне на НАТО от Афганистан през 2014-та е възможно само с логистичната подкрепа на Москва и на централноазиатските бивши съветски републики, които все още са силно зависими от Русия.

АГ, ДПА, ТШ, М. Илчева; Редактор: Б. Михайлова