Май ще доживеем времето, когато ще тапицираме стените с банкноти
5 юли 2011
Това, че Гърция е неплатежоспособна, би трябвало да е ясно вече и на неспециалистите. Другият проблем е, че политиката уронва покупателната сила на долара и еврото, твърди борсовият специалист Марк Фабер в следния скептичен анализ:
Ако Гърция беше частно предприятие, тя отдавна щеше да е обявила фалит. Акционерите щяха да загубят инвестирания рисков капитал, а кредиторите щяха да бъдат принудени да отпишат голяма част от отпуснатите от тях заеми. Само че Гърция е държава - и то държава, която е взела гигантски кредити предимно от френски и германски банки, както и от ЕЦБ.
А дали Америка не е Гърция по 1000?
Затова ЕС трябва да помогне на гърците да си стъпят на краката. В това не би имало нищо лошо, ако по този начин наистина се помагаше на Гърция. Само че наложените й условия са толкова нереалистично строги и спъващи растежа, колкото бяха репарациите след Първата световна война. Тези репарации докараха германската икономика до положение, в което колапсът можеше да бъде избегнат единствено чрез масираното печатане на пари. Ала докато Гърция е член на ЕС, това не е алтернатива за Атина.
Струва ми се, че различните помощни пакети само протакат фалита на Гърция и са свързани с жестоки лишения за голяма част от населението. Онези, които в действителност получават помощ, са банките и злощастното ръководство на ЕЦБ, която отпусна на гърците такива гигантски суми.
Въпросът, който се налага, е следният: дали Америка не е Гърция по 1000? Да и не. Съвкупният американски дълг възлиза на 800% от брутния обществен продукт. Така че дълговете на американците са многократно по-големи от онези на гърците.
Еврото като тапет
Но - и това е същественото - САЩ могат да печатат колкото си искат пари. Затова техните дългове винаги ще бъдат изплатени. Проблемът е, че колкото повече пари печатат американците, толкова повече намалява покупателната сила на долара. С други думи, купувачите на американски държавни облигации не бива да се страхуват, че няма да си получат обратно лихвите и капитала. Те трябва обаче да се тревожат колко ще струва този капитал след пет или десет години.
Този въпрос засяга и бъдещата покупателна способност на еврото. Аз се опасявам, че ще доживеем времето, когато банкнотите ще се използват като тапети.