Македония: да бъдеш или да не бъдеш
23 май 2013Добре известен факт е, че европейската интеграция дава тласък на компромисите и диалога в целия Балкански регион. Словения и Хърватия например решиха дългогодишния си териториален спор, а Сърбия постигна неочаквано споразумение с Косово. Македония обаче изостава. Евроатлантическата интеграция на страната зависи от решаването на спора за името с Гърция, а неподписаният договор за добросъседство с България хвърля допълнителна сянка върху шансовете на Скопие. Дали Македония има капацитета, пък и политическите лидери, които да спомогнат за взимане на големите решения в двустранните спорове? Мненията на политици и дипломати са разделени.
"От подписването на Временното споразумение досега не е направена дори крачка напред. Нашите лидери не са способни нито да прилагат европейските концепции в уреждането на отношенията със съседите ни, нито вътрешно да обединят гражданите в подкрепа на една по-далновидна политика", казва Стоян Андов, председател на първия многопартиен парламент.
Страна без име
Наскоро, позовавайки се на изявление на "компетентен и опитен дипломат", гръцките медии съобщиха, че посредникът на ООН Матю Нимиц не може да направи чудо в преговорите по спора за името. Гръцките наблюдатели прехвърлят вината за досегашния неуспех върху македонската страна. Според тях властите в Скопие спешно трябва да променят позицията си. В противен случай преговорите няма как да излязат от задънената улица. Но натиск идва не само отвън. Лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети също смята, че е крайно време спорът за името да бъде решен: "Не искаме съкращението БЮРМ. Албанците не са съгласни да се наричат БЮРМ, защото не са славяни. Ние сме страна без име", казва Ахмети.
Дипломатът Ристо Никовски пък смята, че името на държавата е само претекст, за да се прекръсти целият народ: "Проблемът на Гърция е не името на държавата - нейният проблем са македонците. Атина не приема, че има отделен народ, който говори македонски език. Поради специфичните регионални интереси на Вашингтон и солидарността на Брюксел, Гърция се радва на тяхната незаконна подкрепа, която противоречи на Временното споразумение и на присъдата от Хага. Проблемите между Сърбия и Косово или Хърватия и Словения се свеждат до спорове за територии и в никакъв случай не могат да се сравняват с неразумните гръцки претенции към Македония. В горните два случая със сигурност е необходимо политическо лидерство. Но за македонците въпросът гласи: да бъдеш или да не бъдеш. Ще оцелеят ли като народ или ще бъдат изхвърлени на бунището на историята? В Македония никой нормален човек не може да подпише споразумение за прекръстването на народа, да се съгласи, че македонци повече няма! А ако все пак се намери такъв политик, той непременно ще предизвика нова (балканска) война", предупреждава Никовски.
Бившият шеф на македонската дипломация Денко Малески смята, че Македония е пропуснала възможността като млада и смела нация да се възползва от европейския дебат и да се измъкне от балканската кал, поради което сега получава удари от всички страни. Малески говори за политическото лидерство, но и за необходимата задълбочена подготовка на гражданите за предстоящите решения:
"Най-страшно е, когато се опитваш да демонстрираш лидерство, а няма кой да те следва. Договаряш се, примерно, за някоя решителна стъпка. Тръгваме ли? Тръгваме! След това обаче се обръщаш и виждаш, че зад теб няма никой. Либералната общественост у нас е малцинство. Трябва да приемем добронамерените предупреждения, че проблемите не се решават с мегаломански национализъм. Затова най-важното е да започне диалог вътре в страната", препоръчва Малески.
Спорът с България
Но възможен ли е диалог без събеседници - както вътрешни, така и външни? Засега не се вижда как ще се преодолее 800-километровото политическо разстояние от Скопие до Атина, което се превърна и в единица мярка за разстоянието до интеграцията в ЕС. Гръцкият президент Каролос Папуляс няма да дойде в Македония на срещата на върха на лидерите от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която ще се състои в началото на юни. Срещите между политиците от двете страни са рядкост и обикновено се провеждат на неутрален терен. Същото важи и за отдалечената само на 200 километра София.
"Началото на преговорите може да се случи единствено и само, ако действително, в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Скопие създаде една атмосфера на добросъседство в своята комуникация с всички свои съседи - и предимно със съседите, които са членки на ЕС - България и Гърция", заяви българският премиер Марин Райков. И президентът Росен Плевнелиев предупреди, че преговорите на Македония зависят от подписването на Споразумение за добросъседство между София и Скопие. Според българските медии, съществен напредък в преговорите за такова споразумение няма, тъй като Македония настоява да отпадне един важен за България текст от Декларацията от 1999-та, който гласи, че "нищо от македонската конституция не може и не трябва да бъде основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Македония".
Наблюдателите са единодушни, че в политиката не стават чудеса и че процесите зависят от политическата триада - лидерство, визия и диалог. На Македония ѝ остава много малко време да го осъзнае, защото на европейската среща на върха през юни от нея очакват именно въпросната политическа триада.
Автор: К. Блажевска, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел