Македония: Коя съм и къде отивам?

След 23 години независимост, в днешна Македония 30 процента от хората са официално бедни, а общият дълг на страната възлиза на близо 50% от БВП. Но властите имат и друг, още по-голям дълг - да изпълнят обещанието си, че страната ще се интегрира в ЕС и в НАТО. Вместо това обаче в НАТО и дума не става за приемане на Македония, а предстоящият доклад на Европейската комисия за напредъка навярно ще отбележи, че в Македония отсъства вътрешен диалог и че опозицията бойкотира парламента. Професор Денко Малески припомня, че очакванията преди две десетилетия бяха съвсем други:

Двата воденични камъка

"Независимостта е голяма победа на Македония, тя влезе в картата на света и получи заслужено уважение. Но стратегическата цел от това време, а именно - евроатлантическата интеграция, и до днес си остава непостигната. Напредъкът на Македония в момента зависи от решаването на два проблема: вътрешния проблем с демокрацията и външния - отношенията със съседите. Това са двата воденични камъка, които ни теглят надолу", казва Малески.

Македония е претърпяла достатъчно провали, сега ѝ трябват успехи, казват много интелектуалци, които още не са заразени с вируса на мълчанието и конформизма. Според Малески, бедата е в това, че Македония няма традиция в изграждането на морални елити:

"Македония се нуждае от мислещ и нравствен авангард - хора, които поставят морала над личните интереси. Защото тъкмо такива хора създават духа на една държава. Ние имаме тяло, но този дух не ни достига. Така, както разбираме демокрацията, ние всъщност се движим в обратната посока", смята професорът. Многобройни македонски учени и хора на изкуството с международна значимост също призовават да се насърчават талантите и успехите. За съжаление тъкмо хора като тях зле виреят на местна почва. Същото важи и за стотиците млади хора с висока професионална компетентност, които не успяват да спечелят битката с всемогъщите притежатели на партийни книжки.

"Едва когато идеите престанат да идват само отгоре, когато обществото заработи хоризонтално и без страх от свободния обмен на идеи, когато се освободи индивидуалният дух, едва тогава можем да очакваме да се случи нещо положително", казва на свой ред режисьорът Слободан Унковски. Според него Македония няма отговор на един прост, но ключов въпрос: Коя съм аз?

"Македонският мироглед е объркан"

"И тъй като не знае този отговор, тя не може да отговори и на други важни въпроси: Към какво се стремя, накъде вървя, каква искам да бъда? Македонският мироглед е объркан, всички решения са някакъв кърпеж, а представите за нацията, държавата, свободата и вярата са налудничави. В такива условия няма как да се създадат граждани, а изгладнялата тълпа, изтощена от всекидневната борба за оцеляване, няма нито време, нито капацитет да осъзнае какво се случва", казва Унковски с огорчение и търси отговор на вечните македонски въпроси:

"Каква е тази болест, тази грешка в нашия ген, която ни прави анемични, слаби, нерешителни, страхливи, непоемащи рискове, но затова пък непрекъснато търсещи сигурността, независимо от цената ѝ? И кой е същинският приоритет, който ние като държава и нация ще издигнем на знамето си? НАТО и ЕС са просто някакви метафори, фантасмагории. Пита се как ще впишем нашата страна на световната карта? Като туристическа дестинация от някаква особена порода, като родина на сиренето, като страна с 1000 езера, като балкански център на дизайна, като античен Дисниленд? Защото ние не произвеждаме нито един продукт, който да не може да се натовари на обикновено ремарке. Дори за най-голямото, което можем да направим, няма нужда да се затварят пътища, за да мине", обобщава Унковски.

Звучи абсурдно, но отговаря на истината: за съжаление най-сериозната „марка”, по която днес светът разпознава Македония, е спорът за името. При това този спор не е единственият препъни-камък по пътя на македонското развитие. Дългогодишният политик Петър Гошев е на мнение, че независимостта не е довела до някакви съществени промени, които да отличават днешната система от предишната:

Днешните зависимости на Македония

"Към края на 90-те години смятахме, че самостоятелността автоматично ще ни настани под някакво плодородно дръвче и ние просто ще похапваме от вкусните му плодове. Освободихме се от зависимостта от Белград, за да станем зависими от собствения си ум, от собствената си (без)културност, от собственото си полузнание. Отървахме се от комунистическата, партийно зависима съдебна система, за да попаднем в обятията на шуробаджанашката съдебна система. Отървахме се от писмата на Тито и от партийните директиви, за да се окажем зависими от тайните договорености между двамата етнически атамани и техните конструкции, зависими от държавни служби, където вместо партията сега властва приватизацията. Искахме пълен суверенитет - политически и икономически, а получихме програма за евтина разпродажба на публичните ресурси на страната. Поне засега нашето мислене се оказва неподготвено за идеята за независимост, която всъщност и не разбираме както трябва", посочва Гошев.

От обявяването на независимостта си до днес Македония е установила дипломатически отношения със 170 държави, а под конституционното си име е призната от 135, сред които и три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай.