Македонците, Майка Тереза и национализмът

На македонците не им е лесно с техните съседи. В Гърция твърдят, че само един грък може да бъде македонец - славяните отвъд северната граница били истерични българи, които по югославско време били убедени от Тито, че са македонци. Същото (без определението "истерични") се чува и от България. А в Косово и Албания пък се интересуват само за албанската част от населението на Македония, която е твърде колеблива в идентифицирането си с македонската държава, от която бе тъй дълго изолирана.

От Сърбия все по-рядко се носи бойният зов "македонците са югославяни", който беше навремето специалитет на сръбските националисти от калибъра на предполагаемия военнопрестъпник Шешел. Но това не променя нещата: съседите постоянно поставят въпросителна зад проекта Македония, голяма колкото гигантския християнски кръст на възвишението над Скопие, свидетелстващ за нерядко измъчените опити на македонците да защитават идентичността си против чуждите тълкувания.

От няколко дни в центъра на Скопие съществува още един публичен знак за тези усилия - къщата-музей на Майка Тереза. Досега на мястото в македонската столица, където навремето се е намирала родната къща на прочутата жена, имаше само една невзрачна паметна плоча. Преди две години обаче македонското министерство на културата обяви конкурс за издигането на къща-музей. В проекта, спечелил конкурса, индийски елементи се съчетавали със света от детството на Майка Тереза и "завръщането на духа й в нейния роден град".

Клопки по пътя

Правителството не спести усилия и средства за осъществяването на начинанието. Външният министър посети Калкута, за да открие паметна плоча над гроба на Майка Тереза - "от нейните македонски съграждани в родния й град Скопие". Не може да има съмнение обаче, че новооткритата къща-музей е още един опит на македонци да бранят историята си от чужди посегателства. Животът на най-прочутата жена, родена сред тях, показва впрочем какви клопки дебнат по този път.

Показателни са дори недоразуменията около родното й място. Катрин Спинк, авторката на "Пълната авторизирана биография на Майка Тереза", пише, че нейната героиня била родом от "Скопие, Сърбия". Германският седмичен вестник "Ди Цайт" беше писал, че "най-голямата християнска фигура на нашето време" е родена през 1910 в "албанския град Скопие", докато един друг автор бе потърсил убежище във формулировката "в Скопие, на Балканите".

Колкото малозначен е въпросът за рожденото място на Майка Тереза на фона на житейското й дело, толкова показателни са тези грешки и несигурност за историята на държавата, чиято днешна столица е Скопие. По времето, когато се ражда Агнес Гонджа Бояджиу, не е съществувала държава Македония, а територията нито тогава, нито по-късно е принадлежала на Сърбия или на Албания, въпреки че известно време е била под властта на Белград.

Вярна е единствено кратката констатация, че още по онова време Скопие се е намирало в един регион, който поради географско недоразумение, произтичащо от идеалната проекция на една българска планинска верига извън границите на България, получава обозначението "Балкани". Върху картите от онова време Скопие фигурира обикновено с турското си име Юскюб, тъй като през 1910 градът е бил част от Османската империя.

Зачатъци на национално самочувствие

В романите на Карл Май се говори за "Юскюб, който българите наричат Скопиа"; за македонски народ при Карл Май изобщо не става дума. Какво е знаела в онези години Европа за "Македония", може да се прочете съвсем точно в излезлите през 1927 мемоари на австрийския дипломат Владимир Барон Гизъл: "По-опасни от критския, арменския и арабския въпрос бяха за турците непрестанните борби в Македония, защото те се разиграваха във вътрешността на империята. Необходими ми бяха години на мъчителна работа, докато успея да съставя карта на народностния състав в Македония."

И какво открива Барон Гизъл при своите неуморни обиколки из региона? Във всеки случай не и македонци, а преди всичко българи, сърби и някой и друг грък. По онова време процесът на образуване на славянско-македонска нация не е бил още започнал и много православни славяни в региона, в зависимост от посоката на политическия вятър, са се наричали в действителност българи или сърби. Съществувало е наистина в зачатък известно славянско-македонско самосъзнание, но във формата, в която съществува днес в Македония, това самосъзнание бива насърчавано, а отчасти и направо конструирано едва в Титова Югославия.

Тито се нуждае от македонска нация, за да отстоява своя дял от плячката в този исторически регион срещу претенциите на българите. В това отношение той се възползва от обстоятелството, че с времето славянските македонци наистина развиха една поне регионална идентичност, а най-късно след Втората световна война не желаеха повече да бъдат българи.

Спорът с Гърция

На фона на тази бъркотия, нищо чудно, че около родното място на Майка Тереза възникват недоразумения, а Македония постоянно трябва да се бори за своята национална идентичност. Най-известният пример разбира се е спорът с Гърция за самото име "Македония", при който става дума и за това кой ще получи пазарните права върху Александър Велики. Македонският външен министър Милошоски напразно се опита да заглади вълните, напомняйки, че французите и германците също честват съвместно онзи владетел, когото едните наричат Шарлеман, а другите Карл Велики: "Това са исторически личности, чието значение надхвърля националните граници, и които би трябвало да обединяват, а не да разединяват държавите и народите."

В наследството на Майка Тереза се намира един документ, който показва колко незавършен е бил процесът на формиране на македонска нация през нейната младост. В едно писмо осемнайсетгодишната тогава девойка пише: "Завърших пети клас на гимназията. Езиците, които владея, са албански като матерен език и сръбски. Скопие, 28 ноември 1928, Агнес Гонджа Бояджиу." Славянският език, който Агнес владее, тя самата нарича "сръбски", а не "македонски", нито пък "хърватски", както твърдят днес някои, предвид католическото й възпитание.

Впрочем днес не Белград, а Тирана и Прищина оспорват Майка Тереза на македонците - с аргумента, че тя все пак е била албанка. В косоварската столица Прищина нейното име носи един булевард, а който пристигне със самолет в Тирана, каца на "Международно летище Нене Тереза". Преди няколко години македонците решиха да издигнат в Рим паметник на Нобеловата лауреатка за мир, на "своята дъщеря Гонджа Бояджиу". Албанският писател Исмаил Кадаре, който от години напразно сам очаква да получи Нобеловата награда, заяви, че това е "циничен акт", който бил свързан с "антиалбанския расизъм в Европа". Македонското правителство реши да остави без коментар думите на Кадаре.