Малка държава, голяма разправия
23 юли 2010
Добра вест е, че арена на балканските конфликти днес е съдът, а не бойното поле. Междувременно по-опасните оръжия са съдебните решения, а не бомбите. Само че за Сърбия сезирането на Международния съд в Хага завърши с поражение - въпреки че през следващите дни сръбските политици сигурно ще обясняват тъкмо обратното.
Сметката им не излезе...
Със своята косоварска политика Белград се опитва да минира процеса на одържавяване на своята някогашна област. Като се обърна към съда в Хага, Сърбия се надяваше, че ще може да спре процеса на международно признаване на Косово. Само че още преди обнародването на съдебната експертиза за независимостта беше станало ясно, че тази сметка няма да излезе.
Когато по време на сесията на Общото събрание на ООН през есента на 2008 година Сърбия успя да организира мнозинство за поставянето на въпроса пред съда, 48 държави бяха признали вече Косово. Днес те са вече 69, а след вчерашното решение броят им сигурно ще се увеличи още повече.
Ялово излезе и заиграването на Белград със страха от регионална нестабилност. Сръбските политици повтаряха до втръсване, че независимостта на Косово щяла да тласне Балканите обратно в пропастта на насилието и войната. Получи се обаче тъкмо обратното: изминалите две и половина години след прокламацията на Прищина бяха най-спокойните в региона през последните две десетилетия. Възникването на една втора албанска държава допринесе очевидно за стабилизирането на целия балкански регион.
На ход е Белград
За Белград поражението пред съда в Хага би трябвало да стане повод за преосмисляне на една деструктивна косоварска политика. Никой не очаква Сърбия да се нареди сред държавите, признали независимостта на Косово. Но е крайно време сръбските ръководители да възприемат един по-прагматичен курс.
През 2007 година германският дипломат Волфганг Ишингер, главен преговарящ на ЕС по въпроса за статута на Косово, предложи като образец договора между двете германски държави от 1972; един модел, който би помогнал на Белград и Прищина да се сближат, без да се отказват от собствените си позиции. Може би днес е време да се обмисли сериозно тази идея.