Мачкани и мамени: българските черноработници

Схемата не е нова - мними "работодатели" наемат хора директно от улицата за някаква работа, а когато тя е свършена, от тях не е останала и следа. Мобилните телефонни на "босовете" се оказат фалшиви, а работниците - измамени, четем в репортаж по темата в октомврийския брой на списание BISS. Същата тема присъства и на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

Мръсотия, глад, мизерия

По данни на германския синдикат Ver.di около 300 са българите, работещи в момента на парче в Мюнхен. В тази сметка влизат обаче само онези от тях, които членуват в синдиката. Предполага се, че реално броят им е поне двойно по-голям - мъже на възраст между 30 и 70 години, готови на всякаква работа, независимо от заплащането. Те прекарват часове на улицата с надеждата някой да ги наеме. Ако имат късмет, попадат на добронамерен работодател.

Като Христо, който от 1 година припечелва по този начин в Мюнхен. Последният път бил нает от някакъв турчин да подрежда плодове и зеленчуци в кашони. Срещу 10 евро за 5 часа работа. Това прави по 2 евро на час. Досега е работил какво ли не - опаковал е резервни части за автомобили или телефони, сортирал е боклук, поставял е фаянсови плочки. Понякога дори си е получавал парите. В брой. Често обаче е бил лъган. Веднъж Христо увиснал с цели 840 евро.

Два пъти седмично автобус пътува по линията София-Мюнхен-София. Билетът до Германия излиза 50 евро, а обратният - 80. Със същия транспорт в Германия пристигнал и Христо. Преди малко повече от година. С надеждата, че всеки месец ще праща по няколко стотачки в България. Припечеленото обаче му стига само за хляб, дюнер, цигари и някоя дуга бира. С още двама мъже и една жена спи в аварийния изход на мебелен магазин. От време навреме се къпе при приятели. Така понякога успява да се яви чист и сресан на стоянката за работа.

Хора втора категория

От 2007 година българите са граждани на ЕС. В повечето страни-членки на Общността те имат право да работят легално. Не и в страни като Австрия или Германия, където за българите все още действат ограничения на трудовия пазар. До 2014 година. Това ограничение отпада, ако работодател успее да докаже в Агенцията по труда, че за дадено работно място няма германец-кандидат. Българи, търсещи работа, добиват право на труд и при наличието на разрешително за упражняване на занаят. Тогава те могат да работят и самостоятелно. От това се възползват десетки предприемчиви фирми, които вместо да предложат временни трудови договори, принуждават работниците да им разписват всякакви сметки, от което пестят данъци. Срещу това българите не могат да се съпротивляват, защото работа получава само онзи, който приема напълно предлаганите му условия.

Споразумението, което гарантира свободно пътуване на българските граждани, трябваше да ограничи проблема с черния труд. На практика постигна точно обратното. Ако българи, търсещи нелегална работа в Германия, на границата бъдат върнати обратно, те просто изчакват 2 седмици и се връщат със следващия автобус. Досега градските власти в Мюнхен не са предприели почти нищо срещу наплива от източноевропейци, търсещи работа. Според германското законодателство право на социална защита имат само хората, които работят легално на германския трудов пазар.

Интеграционните курсове, с които германското правителство така се гордее, също не са алтернатива. По принцип те са замислени предимно за гражданите на страни извън ЕС. Но дори Христо да е в състояние да си плати интеграционния курс, струващ малко над 100 евро, сам той не би се справил. Защото страницата на Федералната служба за миграцията и бежанците не е преведена на български, само отделни текстове се предлагат на турски или английски език.

Лесна плячка

Мюнхен е само един от многото германски градове с нелегален пазар на черноработници. По данни на синдиката Ver.di в 90 на сто от случаите работодателите отказват да регистрират официално наетите работници, тъй като така им излизат по-евтино. И защото така по-лесно могат да се възползват от безпомощното им състояние. Почти всички български черноработници спят в колите си или в обществени паркове. Малцина са късметлиите, които разполагат с легло в общежитие. Много от тези мъже не могат да четат и пишат. И със сигурност не знаят нищо за правата си. Тъкмо това ги превръща в лесна плячка - не само в чужбина, но и в собствената им родина, от която са избягали.

И в Европа обаче те се оказват нежелани. В цял Мюнхен няма нито един социален работник, който да отговаря за българите от стоянките за работа. Градските власти отпускат само по един безплатен автобусен билет - по обратния курс до България.