Мироопазващ контингент за Ливан?

В ситуации на всеобща безизходица като сегашната по повод на Ливан, не е рядкост да се възраждат идеи и планове , чиято ефективност отдавна вече е доказана. Така и сега се появи предложението за международни войски, които да стабилизират положението по южноливанската граница и да осуетяват нападения. Знае се, естествено, че в този регион отдавна вече има подобни войски – “сините каски” на временните сили “Юнифил”, разположени в Ливан от 1978 година насам. Известно е също така, че тези войски не успяха да решат никакви конфликти.

Задачата на Юнифил беше, да помогнат за изтеглянето на израелските войски от региона, за установяването на мир и сигурност, както и да окажат помощ на ливанското правителство да възстанови своя държавен суверенитет на цялата си територия. Първоначално контингентът на ООН беше с численост от 4 500 “сини каски”, в момента там са разположени около 2000. Те контролират преминаващите автомобили за превоз на оръжие и взривни материали. Като цяло обаче този контингент не беше в състояние да предотврати големи въоръжени конфликти, а изпадна в ролята на безпомощен наблюдател, когато Организацията за освобождение на Палестина навремето започна да обстрелва Израел , когато израелските войски навлязоха в Южен Ливан, както и когато избухна Ливанската война.

ООП отдавна вече не представлява фактор за региона, но затова пък успешно беше заместена от Хизбула, а централното ливанско правителство и до ден днешен не успява да контролира изцяло Южен Ливан.

При обикновенни обстоятелства, страните в конфликта би трябвало да приемат разполагането на мироопазващ контингент на ООН. Но до кого да се отнесе това предложение по отношение на Ливан ? Дали до централното правителство в Бейрут или пък до Хузбула? И какво, ако Хизбула не се съгласи? Не е възможно да се създава мир против волята на замесените в конфликта страни.

Има и други неизяснени въпроси по отношение на мироопазващия контингент. Ако негова задача ще бъде създаването на примирие, то трябва да се знае, дали “сините каски” ще имат право да преследват целта си и с военни средства – т.е. да се противопоставят както на Хизбула, така и на Израел. Това едва ли би била посилна задача за сегашния лековъоръжен контингент на Юнифил от 2000 души.

Що се отнася до Германия, споменаването на особените отношения на страната към Израел, би трябвало да служат не само като извинение за ненамеса, но и като задължение – ако наистина бъде решено мирът и сигурността в Ливан да бъдат възстановени с помощта на силни международни войски.