Млад, кадърен, но без бъдеще
25 ноември 2010Матео е прототип на младия европеец, който напуска - може би завинаги - разтърсваната от криза родина. Той е млад, мотивиран, гъвкав и перфектно образован. Матео казва, че никога вече не иска да се върне в родна Италия. Експертът по телекомуникационни технологии е родом от Рим, а мечтата му е да се занимава с изследователска дейност. Матео казва: "След като кандидатствах безброй пъти за работа, ми стана ясно, че ако не познаваш правилните хора, в Италия нямаш никакъв шанс."
На тълпи зад граница
Така Матео си опакова куфара и сега работи в Техническия университет в холандския град Айндхофен. "Не може да става и дума за сравнение с вкостенялата, непотична университетска система в Италия", писа възторжено той в блог на вестник "Република". От месеци римският всекидневник подканва италианци по цял свят да разкажат историята си онлайн. Почти 25.000 души откликнаха на необичайната анкета, която има за цел да представи живия образ на онези "невидими емигранти", които от години на тълпи напускат Италия.
За броя им няма точни данни. От актуално изследване на германската фондация Бертелсман става ясно, че никоя друга от 15-те "стари" страни-членки на Европейския съюз не е изгубила през последните 5 години толкова много учени, колкото Италия. Резултатите от анкетата на вестник "Република" показват, че повечето хора, загърбили родината си, са на възраст между 25 и 40 години.
В това отношение Италия се превърна в негативен пример в европейски план, и то по собствена вина. Инвестициите в науката и изследователската дейност са далеч под средното равнище в Европейския съюз. Италианските университети страдат от връзкаджийство и бюрокрация. За професионален напредък няма почти никакви шансове. Младите учени печелят около 1.000 евро на месец, и то след дългогодишен стаж.
Сходно безнадеждна е ситуацията и в Гърция. Година след година страната губи над 6.000 топ-специалисти. Кризата в банкрутиралата страна влоши положението още повече. "Изтичането на мозъци не е някакъв нов феномен. Кризата обаче ускори този прцес" - посочва Луис Лабрианидис, професор в македонския университет в Солун.
Спасение на Острова
Статистиките показват, че от началото на годината заявките за работа в чужбина са се увеличили с цели 20 процента. Гърция напускат главно млади специалисти от средното съсловие. Повечето от тях няма да се върнат обратно. Главната цел на напускащите родината си гърци е Великобритания. Островът привлича също и стари познайници от съседна Ирландия. Млади ирландци с висше образование напускат масово тежко засегнатата от кризата страна, която до неотдавна бе наричана почтително "келтския тигър".
Загубата на хиляди топ-специалисти ще има за Италия, Гърция и Ирландия тежки икономически последици. Великобритания обаче, която "приютява" голяма част от тези високо образовани хора, извлича само ползи. Страната знае това и подхожда подобаващо към чуждите специалисти. От край време британските университети следват офанзивна стратегия за привличане на високо образовани млади хора от цял свят, казва проф. Лабрианидис и допълва: "Те инвестират в млади научни кадри, тъй като знаят, че един ден това ще донесе дивиденти. И преди всичко - подчертава гръцкият професор - на тези млади хора се дава чувството, че са уважавани и ценни."