Могат ли САЩ да спрат Северен поток-2?

В Германия отново се заговори за "Северен поток-2". Повод за това стана писмото на американския посланик в Берлин Ричард Гренел до германските фирми, свързани с проекта за газопровода. В него американският дипломат напомня, че фирмите, които "сътрудничат с Русия по експортните газопроводи", поемат риск. Едни американски санкции биха застрашили не само въпросните компании, но и бъдещето на целия проект, показват проучванията на ДВ. 

"Финансовите инвеститори"

Писмото на Гренел е получено от германските фирми, участващи в проекта. Това са енергийната компания Uniper, създадена преди две години след разделянето на концерна E.On, която пое дейността по добива и преработката на природен газ, и дъщерната фирма на BASF - Winterschall, която е най-големият германски производител на нефт и газ.

Освен тях в проекта "Северен поток-2" участват и австрийската OMV, холандският концерн Shell и френският Engie. Единствен шефът на OMV Райнер Зееле реагира публично - той заяви, че Вашингтон е поел по "пътя на конфронтацията". ОMV не е получавала подобно писмо от американското представителство във Виена, уточни друг представител на компанията, а Engie и Royal Dutch Shell не са отговорили на запитване от ДВ дали са получавали аналогични писания. 

Петте горепосочени концерна са финансовите инвеститори на "Северен поток-2". В САЩ вече е осигурена и законодателната база за налагане на санкции срещу тях: законът "За противодействие на противниците на САЩ посредством санкции" (CAATSA) беше приет през 2017 година и позволява на Вашингтон да налага финансови санкции на лица, които инвестират средства в изграждането на руски експортни тръбопроводи. Съгласно закона, ограничението е до не повече от 5 милиона долара годишно, или до 1 милион - еднократно.

Рискът за самите фирми е преди всичко в "загубата на имидж", както споменава в писмото си посланик Гренел. Ако им бъдат наложени санкции по закона CAATSA, това ще означава и загуба на финансова подкрепа за проекта, а те (фирмите-инвеститори) участват с 950 милиона евро в проекта. Едва ли обаче по този начин САЩ ще спрат самия проект - повечето наблюдатели са на мнение, че Газпром и Русия могат да осигурят финансирането му и без чуждо участие.

Фирмите-изпълнителки са най-уязвимото звено

Ако Вашингтон наистина е решен да спре проекта, трябва да се прицели на друго място - във фирмите-изпълнителки на проекта. Това са 627 фирми от цял свят, както уточни за ДВ изпълнителният директор на Източната комисия на германската икономика Михаел Хармс. Сред тях има и такива, които играят решаваща роля за реализацията на проекта, като специализираните фирми, които отговарят за полагането на тръбите по дъното на Балтийско море - холандската Аllseas Group, регистрирана  в Швейцария, и италианската Saipem.

Италианците работят по проекта от лятото на 2018 и фактически вече са приключили своята част от работата, по информация на Ханделсблат, позоваващ се на свои източници в бранша. Основната дейност по полагането на тръбите обаче отново трябва да извърши Allseas - както и при другия проект на Газпром - Турски поток. Един от корабите на фирмата Pioneering Spirit, дълъг почти 500 метра, може да полага до 5 километра тръби на ден. Ако САЩ се  прицелят в тази компания, това наистина би могло да доведе до замразяването на проекта, казва за ДВ Михаил Крутихин от консултантската компания RusEnergy. Allseas Group и Saipem  отказаха коментар на запитване на ДВ.

В надпревара с времето

В писмото си до германските фирми посланик Ричард Гренел пише още, че "натискът за предприемане на мерки срещу Северен поток-2 във Вашингтон нараства". Републиканците и демократите приеха съвместна резолюция, подкрепяща санкциите срещу проекта в рамките на закона CAATSA. В писмото на Гренел се припомня и това, че в американския Конгрес е внесен за разглеждане още един законопроект за санкции срещу Северен поток-2.

Страничният наблюдател сигурно ще се запита защо САЩ не наложат веднага санкции - докато проектът не е завършен? Подписаният от Доналд Тръмп закон CAATSA няма задължителен характер в частта си за Северен поток-2, но въпреки това дава право на американския президент да се противопоставя на проекта. Работата е там, че налагането на санкции би трябвало да бъде съгласувано с европейските партньори, както пише в текста на документа. А основният европейски партньор - Германия - е против.

Писмото на Ричард Гренел предизвика остра негативна реакция в Берлин. "Според мен, някои членове на американската администрация са против налагането на санкции, защото се опасяват от възникването на напрежение в трансатлантическите отношения", съобщи на ДВ Майкъл Карпентър, бивши високопоставен служител от Пентагона и шеф на аналитичния център Пен-Байдън. Що се отнася до президента Тръмп, той е готов на конфронтация с европейските партньори. Но мнозина в неговата администрация смятат санкциите за "прекомерна стъпка" и предпочитат заплахите да не прерастват в реални действия.

Според Майкъл Карпентър, ако нищо друго не помогне за спирането на строителството на Северен поток-2, е съвсем реалистично да бъдат наложени санкции като крайна мярка. Що се отнася да втория законопроект, за който споменава в писмото си Ричард Гренел, Конгресът ще го разглежда чак напролет. Казано иначе - Вашингтон не разполага с много време, за да спре изграждането на газопровода: дотук по дъното на Балтийско море са положени над 370 от планираните 1200 километра тръби. И първият природен газ може да потече по тях още до края на тази година.