Мъртъвците на промяната
5 ноември 2009"Никой вече няма нужда от мен" - това написва с ясно четлив почерк на 8 ноември 1989 година един капитан от Щази /ДС на ГДР/ на бял лист хартия и го поставя на писалището си до часовника и калкулатора. След което се застрелва, един ден преди да падне Стената. Друг един функционер от ГДР казал на съпругата си: "Изживях живота си". Самоубива се, след като жена му излиза от къщата. Трети забелязва случващото се в ГДР: "Изправени сме срещу хора, чиято база са масите". Той също посяга на живота си.
Шок от промените
"Събитията в обществото, разкритията за партията, напускането му на партията - той взимаше всичко това много присърце. Понякога седеше пред телевизора и плачеше", разказва за протокола жената на един полицай, самоубил се през февруари 1990 година. Герхард Ланге, началникът на ДС в малкия окръг Зул, приключва живота си със самоубийство в края на януари 1990 година в знак на протест срещу "начина и маниера", по който е разпусната тайната служба, заради "посегателствата срещу личността" и "изолацията, в която се озовават сътрудниците на Щази и техните семейства". В интервю, дадено няколко дни по-рано, същият размишлява дали всичко не би се случило по друг начин, ако тайната служба непосредствено преди падането на Стената бе предприела "местен държавен преврат в южните части на ГДР".
Това са само няколко примера за функционери, самоубили се при края на ГДР. Лайпцигският историк Удо Грасхоф е изледвал случаите за едно проучване. През 1989 година наричат самоубийците "мъртъвците на промяната". Хора, изпаднали от политическите промени в такъв шок, че не пожелали да продължат да живеят. Грасхоф е проверявал местни разследвания, полицейски протоколи, съобщения във вестниците и доклади на Щази, освен това анкетира съвременници. Без никакви съмнения са документирани 12 самоубийства на висши функционери от ГДР. Още 20 случая има на по-ниско равнище. От жените и мъжете в Политбюро на ГЕСП, най-висшия център на властта в социалистическа Германия, нито един не избира доброволната смърт.
Най-малко 100 функционери-самоубийци
От над 200 членове и кандидат-членове на ЦК се самоубиват двама: министърът на строежите Волфганг Юнкер и Йохана Тьопфер - подпредседателка на Профсъюзите. Двамата не посягат на живота си, защото не могат да преживеят прехода от диктатура към демокрация. Те са обвинени в злоупотреба с властта и самообогатяване.
Според преценката на историка Грасхоф броят на самоубийците от фунционерските среди е 100. Тези случаи обаче не променят нищо по отношение на факта, че броят на самоубийствата в ГДР през 1989 година спада на 4 000. Само че през 1991 година кривата отново поема нагоре. Грасхоф не е съгласен с предположенията, че затова се виновни най-вече обвиненията в доносничества за Щази. Според него причината е в нарастващата безработица.
Грасхоф е открил 11 случая, свързани с обвинения в сътрудничество с Щази, сред тях и на писателия Юрген Борхерт. Особено трагично е самоубийството на лекаря от Хале Екхард Улрих. Той не можел или не искал да признае, че за много кратко време е сътрудничил на Щази. След като трети лица разпространяват обвиненията, той се самоубива. Само че Улрих през по-голямата част от живота си, не само през 1989 година, е бил един от бунтовниците.