Най-голямото зло, което можеше да сполети Великобритания

С гръм и трясък Tереза Мей загуби гласуването за постигнатото споразумение с ЕС за Брекзит. След това историческо поражение британската министър-председателка всъщност би трябвало да се оттегли, но тя задуши въпроса за евентуалната си оставка още в зародиш. Мей подчерта, че е поела поста, за да осъществи Брекзита. Тя щяла да изпълни тази задача докрай. А що се отнася до поискания от опозицията вот на недоверие - тя щяла да го спечели. Защото редиците в нейния лагер се сплотявали, щом въпросът опирал до оцеляването на консерваторите във властта. Упоритостта на Мей, която вече граничи с безумието, се е превърнала в проблем за британската политика.

Заслужено поражение

Тереза Мей си заслужи поражението, защото и тя има вина. Това, че правителството ѝ, парламентът и цялата британска политика са толкова разединени и блокирани заради Брекзита, се дължи и на нейната специфична политическа неспособност. Още от самото начало британската министър-председателка се интересуваше само от своите консерватори и се опитваше да държи партията си сплотена, каквото и да ѝ костваше. Това, което тя пропусна, бе пагубно: Мей не се опита да изгради съюзи, не се опита да подаде ръка на опозицията и не преговаряше с нея за компромиси.

Със своята враждебна реторика срещу работещите на Острова граждани на ЕС, както и срещу самата Европа британската министър-председателка допълнително задълбочи разделението между двата лагера. Мей не успя да спечели за приятели европейските си колеги, от които се нуждае толкова много и преди, и след Брекзита. Поведението ѝ е в разрез с високата отговорност, която носи за доброто и бъдещето на Великобритания. В тези тежки времена, настъпили заради Брекзита, Тереза Мей е прекалено малка и тесногръда, твърде скована и безидейна като политик.

Британците се нуждаят от друг правителствен ръководител. Само че лидерът на опозицията Джереми Корбин е смятан за неподходящ дори и от неговите съпартийци. Не се вижда обаче друг британски политик, който да е способен да се нагърби с тази отговорна задача. Сякаш за една нощ от британската политика са се изпарили здравият разум, способността за постигане на компромиси и историческото разбиране за важната международна роля и възможности на страната.

Това е само началото на края

Най-лошото обаче е друго: че с това гласуване битките около Брекзита не приключват. Политическите институции показаха, че не са на висотата на сегашното предизвикателство. Правителството е изпокарано и провалено. А парламентът може само да се отбранява срещу наличните предложения, но не и да намери пътя за извеждане на страната от сегашната криза.

Единственият шанс да се сложи край на този ужас около Брекзита е в ръцете на Долната камара на парламента. Депутатите трябва да търсят надпартийния консенсус, за да съберат необходимото мнозинство. Например за един по-мек Брекзит, който би гарантирал на страната оставането ѝ в Общия европейски пазар. Или пък за един втори референдум, ако приемем, че ръководството на лейбъристите се сбогува със своите социалистически илюзии. Нито едно от тези решения няма да е лесно, нито пък би гарантирало щастлив край. Търканията, блокадното мислене и враждебността ще продължат да тровят британската политика още години напред. И точно в това се състои същността на Брекзита: той притежава неподозирана разрушителна сила, която не само вреди на ЕС, но и разкъсва Великобритания на парчета. Брекзитът е най-голямото нещастие, което можеше да сполети британците.