Es droht eine Hängepartie

Много неща са заложени на карта на тези избори във Великобритания. Например въпросът за оставането на страната в ЕС. Нали в крайна сметка торите обещаха на избирателите референдум по въпроса. Друг от големите залози на тези избори е за оцеляването на Великобритания, защото Шотландия няма да гледа безучастно как Лондон обръща гръб на ЕС. На карта е заложена също социалната държава и нейната здравноосигурителна система - ако управляващите тори и коалиционният им партньор, либералдемократите, решат да сменят бюджетната си политика.

Изглежда, че британската общественост не приема и ще отхвърли законодателните инициативи на големите партии. В същото време не се предлага нищо друго и остава напълно неясно, кой и какво би могъл да прокара вместо идеите на традиционните партии.

Според последните социологически проучвания, нито една партия няма да постигне мнозинство. А това означава, че новото управление отново ще бъде коалиционно - както след изборите през 2010 година. За разлика отпреди пет години обаче, днес ситуацията е много по-сложна, а страната - не толкова стабилна. За това допринасят и сложната избирателна система в Обединеното кралство, постоянно сменящите се политически съюзи и обстоятелството, че конституцията на Великобритания не представлява единен нормативен акт, а набор от закони и съдебни прецеденти.

323 мандата решават всичко

Много показателно беше изявлението на министъра на финансите Джордж Озбърн, че действащият премиер Дейвид Камерън няма да се откаже докато не си намери коалиционен партньор. Защото "...мандатът на правителството продължава докато не бъде съставено ново".

Според избирателното право на Великобритания, една партия може да прокарва закони само ако разполага с най-малко половината плюс един от 650-те мандата в Долната камара на парламента. По принцип това са 326 места, но в случая говорим за 323 гласа, тъй като, заради ролята на Лондон в Северна Ирландия, депутатите от партията Шин Фейн бойкотират гласуванията в пленарната зала.

Политологът Робърт Хейзъл очаква да настъпи хаос след изборите, особено ако консерваторите и лейбъристите получат близки резултати и всяка една от двете партии изяви претенции за съставяне на следващото правителство. През 2010 година имахме близка ситуация и чак на петия ден след изборите се оформи управляващата коалиция. Този път обаче преговорите могат да се проточат със седмици, тъй като може да се наложат консултации с повече партии, включително с най-малките фракции.

Малко аритметика

В крайна сметка може да се окаже, че прости математически модели ще определят кой ще управлява британците през следващите пет години. Във всеки случай британските избиратели могат да се изненадат от крайния резултат. Може и да звучи абсурдно, но от двете задачи - спечелването на мнозинство от торите или създаването на противникова на тях коалиция от 323 депутати - втората изглежда далеч по-лесна.

Изследователите на изборите от института YouGov дават близки резултати за лейбъристите и консерваторите, които могат да получат съответно 276 и 272 мандата в Долната камара. Ще рече, че и двете партии могат да управляват само в коалиция.

Преднина за лейбъристите?

Проблемът на консерваторите, които от 1992 година не могат да постигнат собствено мнозинство, е в това, че техният политически противник събира повече гласове. От друга страна, подкрепата на съюзниците е крехка. Очаква се либералдемократите да спечелят десетина процента от гласовете и да вземат 24 мандата. На последните избори те спечелиха 57 мандата. Избирателите загубиха доверие в партията на Ник Клег, след като тя подкрепи тройното увеличение на студентските такси, въпреки че преди това Клег беше обещал депутатите му да гласуват против.

Същевременно Шотландската национална партия /SNP/ е във възход и може да получи 50 депутатски места. Така тя може да се окаже решаващ фактор в Уестминстър, след като отказа сътрудничество с консерваторите. Лейбъристите пък досега категорично отхвърляха взаимодействие с националистите от крайнодесния политически спектър. Според анкетите, популистите от ЮКИП ще спечелят около 12 процента от гласовете на избирателите и ще имат скромна фракция - особено след серията от запомнящи се телевизионни изяви на председателя ѝ Найджъл Фараж. Ник Клег обяви, че неговата Либералдемократична партия ще преговаря първо с онази партия, която спечели най-много гласове.

"Елате и говорете с нас!"

"Това е принцип, измислен от него", твърди политологът Хейзъл. В британската конституция няма правила, които да предписват това. Никой не определя кой трябва да направи първата стъпка. Възможно е дори партиите да започнат едновременно консултации помежду си. Още повече, че и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд приканват малките партии да говорят с тях.

Британската булевардна преса и торите са опитаха през последните седмици от предизборната кампания да дискредитират бъдещо правителство, в което не участва победителят от изборите. Такава коалиция би била нелегитимна, бе посланието.

Трудно е да се предскаже какво ще стане след изборите и кой ще влезе на "Даунинг стрийт" 10. "И тази несигурност може да се превърне в новата нормалност за политическата система на Великобритания", казва Робърт Хейзъл.