Настоящето и бъдещето на имперската идея
9 октомври 2005Държавите са равносилни образувания, така че онази, която излезе една крачка напред пред останалите, заема положение на хегемон. Империите обаче са нещо повече от големи държави или хегемони: “те съществуват в своя си собствен свят”, състоящ се от два елемента – център и периферия. Напрежението между държава и империя, според Херфрид Мюнклер, съставлява логиката на световното господство.
В своето систематично проучване авторът очертава контурите на империя, империализъм и хегемония, предлага типология на имперското господство, анализира белезите и задачите на империята, обяснява причините за нейното вековечно съществуване. Основното му работно понятие е “августовският праг”, по името на император Август, с което той характеризира прехода на империята от чисто грабителска стратегия към фазата на консолидация и интегриране на периферията. САЩ, по мнението на Мюнклер, са прехвърлили “августовския праг”. За берлинския политолог няма никакво съмнение, че САЩ са пълноценна империална сила, нещо повече: за него те са важен стабилизиращ фактор, чието разклащане би имало най-непредвидими последствия за целия свят. Затова той може само да се съгласи с формулировката на Ричард Рорти, известния философ и критик на Буш, че в днешните условия Pax Americana е най-доброто, на което светът може да се надява.
Главният съперник на американското превъзходство Мюнклер вижда в Европа. “Създаването с помощта на еврото на хомогенно европейско пространство е много по-голямо предизвикателство за американската доминация, отколкото изобщо би могъл да бъде ислямският тероризъм” – пише авторът. Може би изненадващо за мнозина, но Мюнклер съзира типични имперски черти и във физиономията на Европа – особено по отношение на периферията й на Изток и на Юг. Той отбелязва, че нуждата от обща външна и отбранителна политика произтича не само по линия на американското предизвикателство, но и с оглед на необходимостта от стабилизиране на периферния източноевропейски пояс. В унисон с нашумялата напоследък теза на Ралф Дарендорф, Мюнклер декласира културно-идентичностното измерение на Европа и я въздига във фактор за поддържането на мира, сигурността и благосъстоянието. Проблемът е, че той приписва типични имперски задължения на една “империя”, която (все още) не знае, че е такава.
Herfried Münkler Imperien, Rowohlt