На Запад нямало корупция ли?
24 март 2010Защо американското правосъдие се интересува от това как един германски концерн върти сделките си в страни като Унгария или Виетнам? Работата е там, че след като един концерн се котира на борсата в САЩ, както е в случая на Даймлер, той подлежи на местните закони срещу корупцията. А те определят подкупността по цял свят като наказуемо деяние.
Черни сметки и замаскирани плащания
Повод за разследването е бивш сътрудник, който през 2004 г. се обръща към надзорните органи на САЩ и прави разкрития. Даймлер Крайслер, както се нарича все още по това време концернът, разполагал с черни банкови сметки за подкупи и ги използвал активно. Вследствие на този сигнал борсовият надзор на САЩ и министерството на правосъдието започват следствени действия. На 1 април страните ще се срещнат пред съда във Вашингтон.
Според публикуваните съдебни документи американското правосъдно министерство е убедено, че германският концерн в продължение на 10 години, от 1998 до 2008, т.е. дълго след първата жалба, е нарушавал съответния закон. Става дума за 22 държави. Когато е трябвало да се уреждат сделки в Египет, Китай, Гърция, Русия или Турция, било общоприето подкупването на местни длъжностни лица.
Подкупи са били давани предимно на правителствени и административни служители, чиято дума имала значение за раздаването на поръчките. Понякога плащанията били замаскирани като специални отстъпки от цената, понякога като неизбежни разходи и комисионни. Както стана известно, клоновете на Даймлер в Германия и в Русия щели да се признаят за виновни.
Освен това публикуването на съдебните документи вероятно сочи, че двете страни са склонни на извънсъдебно споразумение. Има слух, че концернът е готов да плати 185 милиона долара, които да влязат на две равни половини в касите на борсовия надзор и на м-вото на правосъдието на САЩ. Официално потвърждение за това няма нито от щатските власти, нито от Даймлер в Щутгарт.
Поредният германски грешник
Ясно е междувременно, че юристконсултите и адвокатите от Даймлер се ориентират по примера на Сименс. И този котиран на американската борса германски концерн се прочу преди няколко години във връзка с обвинения в корупция. Новият управителен съвет в Мюнхен тогава относително бързо разбра, че е по-добре да си сътрудничи с борсовия надзор във Вашингтон. В крайна сметка Сименс заплати доброволно 600 милиона евро, което вероятно отърва мюнхенци от плащането на още по-драстични глоби. Даймлер също е готов да сътрудничи на властите в САЩ и е променил с течение на времето бизнес-методите си. В тази връзка финансовите рискове от процес в САЩ се споменават в годишния доклад на концерна за 2009 година.
Автор: З. Хаселман, В. Шопов
Редактор: Д. Попова-Витцел