Нежеланите училища

Когато седемгодишната Ела започне да изрежда имената на своите съученици, веднага става ясно, че тя като германско дете принадлежи към малцинството. "В моя клас са Леня, Хан, Али и Малак", разказва момиченцето. Около четири пети от нейните съученици произхождат от Турция и арабските страни, от Сърбия, България или Полша. От 400-те деца, които учат в училището "Карлсгартен" в берлинския квартал Нойкьолн, към 80 процента са от мигрантски семейства.

Принципно числата би трябвало да изглеждат другояче, казва директорката на училището Бригите Унгер. Според регистрите всяка година би трябвало да има по стотина първокласници, които да бъдат записани в нейното училище. "От тях обаче при нас идват само между 60 и 70, останалите се записват в други училища. Като най-вече германските родители са тези, които търсят други училища за децата си".

Изолацията на чужденчетата

Силвия Шварц например, чийто син трябва да тръгне на училище догодина, вече обмисля да се изсели със семейството си от квартала или да подаде заявка за преместване в друго училище. Не е съгласна да даде детето си в кварталното, тъй като там има твърде много деца от негермански произход. "Чува се много турски и арабски, включително жаргон и обидни думи", разказва майката. "Всяка вечер чета на децата си книжки, те говорят наистина добре за възрастта си. Не искам нивото им да спадне, ако им се наложи да учат заедно с деца, които тепърва трябва да учат немски."

"Щом мигрантските деца се окажат мнозинство в някое училище, родителите премислят по два пъти дали да запишат детето си в него", казва Симон Морис-Ланге от германската Фондация за интеграция и миграция. В резултат на това децата с чуждестранни корени в много училища остават все по-често изолирани помежду си.

Предимствата на многообразието

Изследователите на образователните процеси отбелязват, че съображенията срещу училищата в мултикултурните квартали не са напълно необосновани. Защото ако географският произход на родителите не е предопределящ за успеха на децата им в училище, то социалният състав на паралелките е от голямо значение, посочва Морис-Ланге. А в Германия делът на имигрантите, които са от по-ниските социални слоеве, е висок. Ако не се окаже възможно постигането на балансирано съотношение между деца с различно културно и социално ниво, качеството на образованието действително може да спадне.

За изследователите решаващо е това дали училищата имат концепция, която да се опира на индивидуалния подход към многообразието на учениците. Тогава, както подчертава Симон Морис-Ланге, всички биха могли да спечелят от многообразието - както децата с по-слаб успех, така и отличниците. "Проучванията показват ясно, че учениците с по-висок успех в класовете, в които има и по-слаби деца, не намаляват постиженията си." Но и учителите трябва да са подготвени по-добре за многообразието в техните класни стаи - например като наблягат повече на усъвършенстването на езиковите познания, препоръчва Морис-Ланге.

Родителите могат да бъдат полезни

Съветът на експерта към родителите е да не се плашат от училищата с повече мигрантски деца, а да опознаят по-добре кварталното училище, преди да вземат решението си. В училището "Карлсгартен" в Нойкьолн например в класовете се работи в по-малки групи, учителите се ползват със съдействието на социални педагози, ако отделни ученици се нуждаят от специално внимание. Има театрални, музикални, рисувални и готварски курсове, както и открито родителско кафене, където родителите могат да обменят мнения, докато текат часовете, в които биха могли и да влязат, ако решат.

Сузан Ворчех, майката на Ела, направила точно това. "Бях въодушевена и почти се засрамих от това, че съм имала и аз предразсъдъци", признава тя. Оттогава насам активно участва в кварталната инициатива, предназначена да подтикне родителите от района първо да опознаят местните училища, преди да запишат детето си в някое от тях. Инициативата би искала да убеди родителите, че е възможно децата им да попаднат в добра среда и в квартала, както и че те също могат да окажат влияние. Позицията на участниците в инициативата е, че за добрата учебна среда е решаващ не по-високият брой на германски деца в класа, а ефектът от многообразието. "Ако живеем в разнообразен и пъстър квартал, това разнообразие трябва да се отразява и в училището", смята Сузан Ворчех. Затова е решила да се бори срещу нарастващата тенденция на социално разделение в германските основни училища.