Непознатите съседи

“Къде си научила така добре немски?“ – въпреки че е родена в Германия, телевизионната водеща Елиф Зенел често чува този въпрос. Младата журналистка обаче забелязва разлики в нагласите на различните поколения. “Всъщност този въпрос ми е бил задаван предимно от възрастни германци. Младото поколение тук е свикнало с многообразието и с това, че екзотичните имена са неотменна част от германското ежедневие.“

Родителите на Елиф пристигат в Германия през 1970-те. Баща й е гастарбайтер, години наред работи като стругар. Гастарбайтерите са и първата голяма група чужденци в Германия. Първите пристигат още през 1950-те години. След 1990-та пък страната приема много преселници от бившия Съветски съюз - повечето от тях с германски корени. През първото десетилетие на XXI век се забелязва нова тенденция: в Германия идват все повече висококвалифицирани кадри от чужбина. През 2009-та година 21% от новопристигналите са били високообразовани, сочат данните от проучване, проведено от Института на германската икономика. “Покрай повишилия се брой на пристигащите висшисти, представата за чужденеца се променя – образът на нискоквалифицирания гастарбайтер отстъпва място на високообразования мигрант“, казва експертът по миграционните въпроси проф. Клаус Баде.

Положителен образ – с малки изключения

“Като цяло образът на мигрантите се промени положително, с изключение на някои определени групи чужденци“, обяснява Клаус Баде. По отношение на мигрантите винаги са съществували стереотипи, казва той: “През 1950-те години на прицел бяха италианците, които подсвиркваха на германките, през 1980-те и 1990-те години се заговори за криминално проявените източноевропейци, а днес вниманието е насочено предимно към ромите от Румъния и България. Те изкривяват в известна степен образа на мигрантите от България и Румъния, въпреки че от тези две страни идват и висок брой висококвалифицирани кадри", казва Баде.

Мюсюлманите са другата група, която не се радва на особено положителен образ в Германия, критикува Баде: “Публикации като книгата на Тило Сарацин “Германия се самоунищожава“ са чиста проба антиислямска агитация. Те представят мюсюлманите като опасни хора, клонящи към фундаментализъм.“

Дебатът около тази книга оказа влияние и върху общественото мнение. “Докато в края на 2009-та, преди появата й на книжния пазар, повечето жители на Германия гледаха оптимистично на въпросите, свързани с интеграцията на мигрантите, само година по-късно започнаха да преобладават песимистичните очаквания“, обяснява Баде. Тенденцията се промени едва през 2011 година.

Според Паул Мехерил, изследовател по проблемите на миграцията, е твърде проблематично, когато хората в една страна се делят на "свои" и "чужди". “За да стане Германия истински гостоприемна, всички трябва да разберат, че е напълно естествено в страната да живеят хора с различен външен вид и различни корени“, казва професорът от университета в Олденбург. “Дори само понятието “чуждестранни корени“ раздалечава хората“, допълва той.

Германските медии биха могли да играят важна роля в този процес. Така например журналистката Елиф Зенел споделя, че през последните години е забелязала едно доста положително развитие: “Като действащи лица в сериалите и телевизионните предавания все по-често може да се види  по някой лекар иранец, или турчин, без произходът им да бъде тематизиран специално.“

Като цяло през последните 10 години Германия е отбелязала голям напредък по отношение на интеграцията на мигрантите. Образът на тези хора е станал много по-положителен от преди, смята Елиф Зенел. “Това се дължи и на по-голямото самочувствие на чужденците. Моите родители, както и много други гастарбайтери са искали да бъдат незабелязани, те са били благодарни за това, че са могли въобще да останат в Германия“, казва водещата. “Прекалената скромност и благодарност обаче пречат на хората да дадат своя принос за обществото. Този, който се изявява самоуверено, има и по-големи шансове да спечели уважението на околните", добавя тя.

Автор: А. Шерле

Редактор: М. Илчева