Не, насилията в Германия не растат, а намаляват

След масовия разстрел в Мюнхен, след терористичните нападения във Вюрцбург и Ансбах и драмата в Ройтлинген мнозина германци изпитват несигурност. Да не говорим, че още преди това масовите сексуални посегателства през новогодишната нощ в Кьолн вече бяха подкопали усещането на хората за безопасност. Тъй че сега цялата страна се бори с въпроса: дали тези един милион бежанци не внесоха в Германия насилие и престъпност?

Криминологът Кристиан Пфайфер оборва разпространеното убеждение: „Сигурността в Германия расте от година на година”. Дългогодишният ръководител на Института по криминология в Долна Саксония не говори празни приказки, а се позовава на полицейската статистика. Тя показва, че от 2000-та година насам умишлените и неумишлените убийства в Германия са намалели с 40 процента, сексуалните насилия също са достигнали най-ниското си равнище от 15 години насам. „През 2015 година броят на изнасилванията продължи да намалява, независимо от притока на голям брой млади мъже. Няма ръст при нито едно от престъпленията, свързани с насилие” – обобщава Пфайфер.

Преувеличавана опасност

В криминалните новини напоследък доминират сензационните деяния, най-вече насилия, извършени от млади мъже. Статистически погледнато обаче тези деяния съставляват минимален процент от всички престъпления. Независимо от това масовото съзнание преувеличава в огромна степен честота на тежките насилствени престъпления и общата опасност за населението, установява криминологът Кристиан Валбург. Той уточнява, че точно определен вид престъпност бележи ръст: „Най-вече взломните кражби се увеличават през последните години. Нараства и броят на джебчийските престъпления.” Той смята обаче, че тази тенденция няма нищо общо с интензивната миграция, защото показателите нарастват от много по-отдавна.

Естествено, не всички новопристигнали са "ангели небесни". Сред бежанците, както и измежду онези, които са се смесили с бежанците, също има престъпници. От централата на германската полиция съобщават, че през миналата година са били регистрирани 84 000 кандидати са убежище, заподозрени в престъпления. Но ако погледнем статистиката, ще установим един изненадващ факт: през 1993 година сред кандидатите за политическо убежище (най-вече избягали от войната в бивша Югославия – бел.ред.) е имало двойно повече заподозрени престъпници – 160 000. Да не говорим, че и в двата периода става дума най-вече за дребна престъпност – 39% кражби от търговски обекти и 18% каране на кола без книжка. Едва 0,5% от случаите са свързани с изнасилване или други сексуални посегателства.

Криминологът Пфайфер изнася тези статистически данни не с цел да се омаловажават нещата, а защото му се иска дебатът да се води професионално, а не истерично. Вярно е, добавя експертът, че младите мъже от Сирия и от Ирак са отраснали в култура на мъжка доминация, но същото е било навремето и с пришълците от Турция или Югославия. Пфайфер разчита, че ще започне процес на културно ограмотяване. „Неговият успех обаче много зависи от това тези хора да не бъдат изолирани, да се превърнат в част от нашето общество", посочва криминологът. Той твърди, че най-висок криминогенен фактор представляват онези млади мъже от арабските страни (най-вече от Северна Африка), които нямат шанс да останат в Германия и няма какво да губят. Тъй че властите трябва да положат усилия да държат на възможно най-ниско равнище броя на мигрантите без шанс за бъдеще в Германия и, освен това, „да ги връщат в техните страни – доброволно или принудително”.

Бавни съдебни процедури

Сходни възгледи има и Улф Кюх, шеф на полицията в Брауншвайг. Той всекидневно има взимане-даване с престъпници, включително и с чужденци, включително бежанци. Кюх описва два вида извършители: „Едните идват от Източна Европа, другите от Магреб. Но и двете групи нямат нищо общо с хората, които миналата година пристигнаха тук като бежанци” – обяснява той.

От своята практика шефът на полицията е извлякъл един важен опит: извършителят трябва добре да знае, че деянието му води до последствия. В този смисъл Кюх се оплаква, че съдебните процедури се влачат понякога с години, преди да завършат с присъда. Ето защо в Брауншвайг полицията, прокуратурата и съдът все по-често прилагат инструмента на ускорената процедура, при която извършителят може да бъде осъден само за една седмица. А пък ако този извършител е кандидат за политическо убежище, резултатът е крайно неприятен: дори условната присъда е достатъчна, за да се отхвърли молбата му за убежище.