Нищо ново в страната на опашките

„Край на опашките за нови паспорти и лични карти”, написа възторжено тези дни един вестник. Мобилни групи, като „летящи отряди” тръгвали по заявка на големи фирми да снемат пръстови отпечатъци и да снимат хората на място, за да улеснят процеса.

Софтуерът - дежурният виновник

„Стотици хора стоят, бият се за една тетрадка и най-мекото беше да псуват правителството, а не Сименс”, оплака се още през април премиерът, осведомил се за положението от телевизията. „Заради проблемите със софтуера в момента се чака с месеци за нови документи”, повтаря стандартното обяснение вестникът три месеца по-късно.

Само няколко дни преди тази публикация обаче бях посветил два предиобеда подред на задачата да си получа новите документи. От видяното и чутото по опашките знам, че те няма да свършат скоро. Софтуерът на „Сименс” пък можеше донякъде да служи за оправдание само в първите две-три седмици.

Хаосът - предопределен

Всъщност, хаосът бе заложен далеч преди това - с безкрайното размотаване на процедурите за избор на изпълнител и отлагане на началото. За да се стигне до необходимостта за броени месеци да бъдат подменени 2 милиона лични карти, 1 милион шофьорски книжки и около милион и 200 хиляди паспорти, като най-големият наплив все още предстои. До какво ще доведе това струпване бе ясно за всички, но никой не направи нищо, за да го избегне.

Мобилните „летящи отряди” можеше да имат ефект, ако бяха повече и ако бяха заработили от самото начало. Чак на третия месец пък се сетиха, че може да се работи и в събота и неделя. Всеки от хилядите, чакащи на опашките, знае какво още би могло да се направи, но не е направено.

Сега, четири месеца след началото, всичко си е същото. Само дето страстите и скандалите са поизместени от примирението. Като се изключат отделни припламвания. Пред моето районно управление, например, едва не се стигна до бой, когато една жена се опита да предреди опашката.

Българският хардуер

Стотици хора си стоят кротко на летния пек и си коментират как това може да се случи само в България. На единственото място в София, където се получават шофьорските книжки, например, често си припомнят как преди няколко години са чакали дни и нощи да си сменят номерата на колите и отбелязват, че тук нищо не се променя и не може да се промени. И все така псуват държавата, а за софтуера и за „Сименс” не се сеща никой.

Аз пък, докато чаках, си направих своята семейна равносметка: двама души, за общо 4 документа - над 300 лева и три работни дни по опашки. Нервите и унижението нямат цифрово изражение и затова не се броят.

Простото умножение показва, че пропиляното време се измерва с колосална величина. В страната на опашките обаче времето и достойнството на хората не струват нищо. И вината не е в софтуера на чуждестранните инвеститори, както е модерно да се твърди напоследък, а в хардуера на държавата.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев