Новите обещания на Ципрас

По традиция откриването на панаира в Солун предлага възможност на водещите политици на Гърция да представят икономическите си програми. Тъй като Ципрас наскоро подаде оставка, той държа речта си не като премиер, а в качеството си председател на лявата партия „Сириза”. Това обаче не намали интереса към казаното, тъкмо напротив. Изявата на Ципрас в Солун минава за ключов момент от предизборната му кампания преди парламентарните избори на 20 септември. Хората очакваха с интерес неговата оценка за досегашната правителствена дейност, след като - противно на дадените преди това обещания – сключи нови заеми с кредиторите и одобри нови мерки за икономии.

И този път Ципрас не разочарова най-верните си привърженици с хапливата си реторика и подигравките към Берлин: Вярно, неговото правителство направило компромис, но не било клекнало пред чуждите кредитори. Борбата на гръцкия народ разтърсила цяла Европа и нанесла значителни вреди на германския имидж – като основен привърженик на политиката за икономии. Дебатът за излизане на Гърция от еврозоната не бил вече на дневен ред. И освен това предстояла нова "борба" за промени и подобрения в условията, които Гърция има да изпълнява по последното споразумение от август. След преизбирането си, Ципрас щял да се бори за преоформяне на дълга, както и срещу разпродажбата на държавното имущество на безценица. В речта си бившият премиер подчертано старателно избягваше словосъчетанието "нови преговори".

Десет нови изборни обещания

Опозицията реагира твърде остро на тази реч. Бившият министър на икономиката от „Нова демокрация” Костис Хадзидакис заяви в телевизионно интервю, че Ципрас е направил третата си голяма грешка. "Първата му грешка бяха фалшивите обещания по време на последната изборна борба. Втората му грешка беше, че преследваше погрешна тактика в преговорите и постигна много по-лоша договореност от всички предишни споразумения. Сега той прави трета грешка като казва, че иска стабилно мнозинство, за да осъществи договорености, в които не вярва, но въпреки това е подписал. Това не е ясно послание към избирателите", твърди Хадзидакис.

Преди около година Ципрас също бе в Солун и държа реч като лидер на опозицията. Тогава той обеща да създаде 300 000 нови работни места, да спре приватизацията и да увеличи минималната работна заплата. Освен това той се се обяви за опрощаване на част от дълговете и за по-големи обществени инвестиции. Именно тези обещания му донесоха блестяща изборна победа. С оглед на хронично празните държавни каси, тази година Ципрас трябваше да се задоволи с по-скромни обещания. Все пак той обяви десет нови икономически мерки - като се започне от създаването на нова инвестиционна банка, през подсилването на социалните грижи та чак до борбата с безработицата. Голяма част от тези мерки са копие на предишни обещания на „Сириза”, но в силно орязан вид.

Вместо създаването на 300 000 нови работни места, сега Ципрас обещава само "150 000 и то временни договори за млади безработни". Под заглавие "Солун №2", ляволибералният "Вестник на редакторите" оценява твърде благосклонно речта на Ципрас като опит на „Сириза” да поднови спазването на старите си обещания. Консервативният "Еleftheros Typos" обаче гледа на речта по друг начин и обвинява Ципрас, че прави „празни обещания", а политическият наблюдател Василис Лирицис заяви: "Както и много други политици преди него, той обещава да промени страната. Но не казва какво означава това за гражданите. Който иска да промени страната, трябва да го стори, а не само да говори за промяна".

Неясно остава дали Ципрас ще има мнозинство

Съмнително е дали Ципрас ще спечели мнозинство в гръцкия парламент. Според последните допитвания, неговата „Сириза” и консервативната „Нова демокрация” получават почти еднаква подкрепа сред избирателите, след като отцепилата се от „Сириза” партия „Народно единство” около бившия министър Лафазанис се стабилизира между 4 и 5 процента от гласовете. Според анкетите, трета политическа сила остава дяснорадикалната „Златна зора”. Тя дори се надява да излъчи лидер на опозицията, ако Ципрас и консерваторите образуват голяма коалиция след изборите. Още четири партии се надяват да станат трета сила в парламента. Сред тях е и всемогъщата едно време социалистическа партия ПАСОК.