"Обичаме Украйна. Оставихме децата и се връщаме обратно."

12-годишният Тимофей е седнал на тротоара и говори по телефона с баща си, който е останал в Одеса. Разказва му, че наоколо е пълно с камери и микрофони - журналистите искат да знаят какво е положението в Украйна. Майка му не иска да говори, затова комуникацията е в ръцете на Тимофей. "Сега ти носиш цялата отговорност за майка си и другите", казва неговият баща.

Тимофей е преминал границата заедно с майка си, баба си и малкото си братче. Те искат да стигнат до познати в България, предстои им десетчасов път с кола. Момчето, което учи английски от 4-годишна възраст, разказва, че и в момента продължава с уроците - онлайн. "Имаме нормални часове, но онлайн. Френски, математика, география, но без спорт." Една част от преподавателите са в Одеса, друга част - в други украински градове, един е в чужбина.

Бусовете, които транспортират хора, са пълни

14-годишната Таня, майка ѝ и малкият ѝ брат Ваня са преминали молдовската граница пеша. Те са живели близо до украинския град Николаев, подложен на интензивни бомбардировки и обстрел, но са нямали мазе, в което да се скрият от руските нападения. Сега чакат да пристигне бяло бусче, на което да се натоварят и да продължават пътя си.

Росиан Василой е шеф на молдовската гранична полиция. "Днес в страната са пристигнали почти толкова хора, колкото са я напуснали", обяснява той. Новодошлите са 1500, напусналите Молдова - 1400.

Засега придвижването между Кишинев и Одеса функционира добре с помощта на малките бели бусове. Превозните средства са пълни.

"Оставихме децата в Молдова и се връщаме обратно"

Оксана и Лилиана са тръгнали обратно към Одеса, която е на час път с кола от границата. Защо? "Обичаме Украйна. Оставихме децата в Молдова и се връщаме обратно, понеже мъжете ни са там." Двете са отвели дъщерите си и внуците си при роднини в Молдова непосредствено след началото на войната. Сега са им занесли още дрехи и играчки, преди да се върнат обратно в Одеса.

Според тях ситуацията в Одеса засега е сигурна. Освен това двете са се подготвили за войната и разполагат с достатъчно запаси от храна. Те ту се смеят, ту плачат и дават следния отговор на въпроса с какви чувства се връщат у дома: "Ние поддържаме Украйна, тъй като нашите мъже и нашите синове са там". Двете искат да помагат на армията като доброволки.

Ила, която пътува със същата кола, би искала да се върне с двете си малки деца в Одеса. Те са прекарали три седмици при бабата в Молдова. "Надявам се положението да се успокои. Би трябвало два пъти да премислиш дали искаш да се върнеш в Украйна. Но аз имам надежда."