О. Минчев: "Промяната в кабинета няма да спре протестите"

ДВ: Господин Минчев, както стана ясно - четирима министри напускат кабинета. Този път Бойко Борисов обвърза освобождаването им с конкретни критики срещу тяхната работа. Виждате ли нещо изненадващо в този ход на премиера?

Огнян Минчев: Очакванията бяха за по-голям ремонт на кабинета. Някои дори смятаха, че самият Борисов ще се оттегли от премиерския пост в резултат от протестите, които продължават вече трета седмици. Но Борисов реши да мине с минимални промени. Засега той има надеждата да стабилизира управлението си с минимални промени.

ДВ: Премиерът Борисов се дистанцира и от част от действията на прокуратурата. Може ли това да успокои протестите?

Огнен Минчев: Не съм сигурен. Протестите имат своя собствена динамика, освен това в тях има различни тенденции. В тази пъстра тълпа по българските улици и площади виждаме различни политически и граждански фигури с различни акценти в участието си. От една страна, имаме позицията на "Демократична България" и Христо Иванов, чийто акцент са атаките срещу Доган и Гешев. Имаме лидерството на т.нар. "Отровно трио", чийто натиск е насочен преди всичко против Борисов. Имаме и по-нюансираната позиция на Корнелия Нинова и на други по-малки участници като Мая Манолова. Не мисля, че тази промяна в кабинета ще ограничи протестите. Що се отнася до критиката към главния прокурор Гешев - критиката на Борисов наистина е за отбелязване, защото се случва за първи път. Но Борисов няма как да не е недоволен от това, че показните акции на прокуратурата, особено тази в президентството, се превърнаха в стартов изстрел на протестите, засегнали повече самия Борисов, отколкото Иван Гешев.

ДВ: Има ли знаци за разрив между премиера и главния прокурор?

Огнян Минчев: Става въпрос за публично дистанциране, което трябва да доведе до някакви дивиденти в полза на Борисов. За разрив не може да става дума, защото Борисов и Гешев са много сериозно обвързани в структурата на държавната власт в България и формата, който тя придоби в целия този олигархичен кръг около Доган, Пеевски и позицията на изпълнителната власт. Това са демонстрирани знаци на разграничение, на които се разчита да отслабят напрежението, породено от протеста.

ДВ: Какъв е политическият хоризонт пред България? Ще успее ли протестът да консолидира подкрепа около нови политически играчи или ще подсили старите?

Огнян Минчев: Това е най-големият проблем, свързан с българските протести сега и от близкото минало. През 2013-2014-а година имахме учудващо продължителни и настойчиви протести и очакванията бяха, че вследствие на тях ще възникнат нови структури и лидери. За съжаление нищо подобно не се случи. Резултатът от тези протести беше втората победа на ГЕРБ и създаването на коалицията с малката градска десница. Гражданското лидерство, което очаквахме, бе редуцирано за създаването на една относителна малобройна и вече изчезнала от сцената организация, наречена "Протестна мрежа". За съжаление до този момент наблюдаваме една реплика на нещата, случили се тогава. На днешните протести наблюдаваме и доста по-добре изявена недемократична периферия от типа на "Възраждане", някакви скинарски групи, също така и някои леви радикали, ако съдим по лозунгите. Отсъства това, което отсъстваше и през 2013-а година - възникването на едно ново гражданско лидерство. Това е големият дефицит. Някои мои колеги защитават тезата, че задачата на протеста не е да създава алтернатива, а да премахва статукво. Ако се съгласим с тази теза, трябва да допуснем тъжния извод, че след като премахнем статуквото, ние ще трябва да го реинституционализираме под някаква форма на следващите избори, ако не сме в състояние да изградим негова алтернатива.

ДВ: Кои са най-големите дефицити в българското обществено и политическо пространство?

Огнян Минчев: През последните 15 години ние преживяваме процес на гражданско изтощаване, свързано с демографски проблеми, масивна емиграция, увеличаване на относителния дял на по-инертните социални категории. Освен тях, имаме и негативни процеси, свързани със затварянето на олигархичния цикъл в България. През това десетилетие, което изтича в момента, съдебната система в България беше почти изцяло поставена под контрола на олигархичното задкулисие. Тези елементи от правната система, които се съпротивяват, са по-скоро в малцинство и в отбрана. Освен правораздавателната система, ние виждаме как в лицето на Борисов и на неговата партия имаме установяване не просто на система на политически контрол в страната, а пълно доминиране върху административните ресурси на държавното управление и максимално проникване и контрол върху икономическите ресурси. Ако се абстрахираме от някои възможности в столицата на хора, които могат да си позволяват да говорят като независими и да действат като такива, голямата част от населението е вписано в тази система. Поради това имаме процес на почти гарантирано възпроизводство на хегемонията на ГЕРБ - политическа, но и административна, икономическа и напредващо социална. В България не възниква жизнена политическа или поне гражданска инициатива. Просто защото няма както човешки, така и институционални ресурси за нейното възникване. Дори и тези политически движения, които се заявяват като алтернативи, като воденото от шоумена Слави Трифонов или от Мая Манолова, са изцяло вписани в структурата на олигархичните предпочитания за имитиране на някакъв тип демократичен процес или фасада.

ДВ: Съществува ли опасност за хегемонията и неприкосновеността на ДПС? В последните дни институции и управляващи поне привидно се обръщат срещу конкретните бизнеси и имоти на Ахмед Доган.

Огнян Минчев: В действителност се предприемат конкретни мерки за ограничаването на всевластието на Ахмед Доган в икономическата и институционната сфера - нещо, което беше немислимо досега. ДПС не е политическа партия. ДПС е една много разгърната властова пирамида, която има различни измерения. Едно от тях е политическа партия, която формално се намира в опозиция. Друго нейно измерение е етно-корпоративният монопол върху поведението на българските турци и мюсюлмани - монопол, който много заплашително пълзи и към ромските общности. Третият аспект на тази пирамида е битието на ДПС като изключително мощно ядро на олигархичния контрол в България, което с икономически и институционални средства контролира обширни пространства на българската институционална система - правораздавателна, изпълнителна, законодателна, местна и т.н. Монополът на ДПС във всички тези измерения се явява една изключително тежка бариера пред ефективното развитие на България като европейска и демократична страна. ДПС е това ядро на олигархичната власт в България, което гарантира, че българското общество ще продължава да плаща огромен данък "корупция". Не знам дали корупция е правилното понятие, защото корупцията е отклонение от нормата, докато в България именно благодарение на системата на ДПС и на нейното сътрудничество с управляващата партия ГЕРБ има не отклонение, а институционализиране на това явление.

Досега никой не е посмял да посегне на имущество на Доган. В последните две седмици виждаме посегателства, които са нечувани - дебаркирането на "Росенец", спирането на студения резерв. Благодарение на протеста бяха взети мерки, които в крайна сметка засягат и на практика тези интереси на Доган. Но това е по-скоро имиджово, защото като се има предвид какво представлява като система на контрол целият този октопод ДПС, едва ли спирането на студения резерв ще поклати монопола му.

Доцент Огнян Минчев е политолог, доктор на социологическите науки и преподавател в Софийския университет.