Опасната "горна" земя
20 юли 2012Смъртта дебне отвсякъде: внезапна буря, заледен склон, зле забит клин или просто нещастно стечение на обстоятелствата. При това при хубаво време. Синьо, безоблачно небе. Отлична видимост и мека за височината температура. Тоест - идеални условия. Постните обяснения на планинските спасителни служби, които имат грижата за пострадалите и загиналите в планината, често звучат именно така. В момента обаче като че ли ги чуваме прекалено често: в началото на юли в Уелс петима алпинисти се сринаха на 400 метра дълбочина и загинаха. Малко по-късно на Монблан лавина причини смъртта на девет души. И пак там испанец и полякиня, попаднали в буря на 4 000 метра височина, загинаха от измръзване.
Откакто хората покоряват планините, те неизбежно се излагат на най-различни опасности. Така е било преди 150 години, така е и днес. Това, което се е променило, са самите хора. И планината.
Фатални илюзии
Алпинизмът е сред най-модерните спортове. Обичаме върховете и искаме да ги докоснем, а не само да ги съзерцаваме отдалеч. Изкуствените стени за катерене вече са намерили място в почти всяко по-голямо населено място. И създават убеждението, че всеки връх може да бъде покорен с малко повече тренировки.
През последните 30 години Алпите например се превърнаха в място, което прилича по-скоро на увеселителен парк. Алпинистът неизбежно попада в едно най-подробно маркирано пространство, пълно с прегледно обозначени пътеки, с трайно забити по склоновете клинове и уютни хижи, предлагащи разнообразно меню и джакузи. Тоест - разлики между "долната" и "горната" земя почти няма, планината се превръща в място, което привлича с пределната си безобидност.
Днес нещата стоят така, че направо се чудим как катерачите не рухват под тежестта на високотехнологичното си оборудване. Екипировката носи сигурност на този, който я носи, а тази илюзия подхранва лекомислието. Към това се добавя фаталното обстоятелство, че почти никой няма достатъчно време: за една-две седмици тялото няма как да бъде настроено към климата във висините, към разредения въздух, неспокойните нощи, неимоверното натоварване.
Магията на планината
Най-високият връх в Европа Монблан днес съвсем не е източник на такива опасения, както е било години наред. През 1990-та го изкачват към 4 000 алпинисти, днес - по около 20 000 годишно. Пред планинските гребени редовно се образуват опашки от алпинисти. Чакането може да продължи и цял час - като при някоя панаирджийска атракция.
Още преди 40 години легендарният алпинист Райнхолд Меснер предупреждава да не се подценяват опасностите в планината, за да се съхрани нейната магия: "Потенциалът на планините е в тишината, опасността и величието. Те принуждават човека към сдържаност", казва Меснер. Тези думи, изречени преди четири десетилетия, звучат от днешна гледна точка като един вид пророчество - климатичните промени правят планините още по-опасни. Глетчерите се отдръпват, ледът, който крепи планината, чезне - всичко това застрашава нейната стабилност.
АГ, ДПА, ФАЦ, ММ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел