1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Опасната "горна" земя

20 юли 2012

През последните години планините заприличаха на нещо като увеселителен парк - тълпи от алпинисти със свръхмодерно оборудване покоряват връх след връх. И май забравят, че "горната" земя е всичко друго, но не и безобидна.

https://p.dw.com/p/15asY
Снимка: DIAMIR Erlebnisreisen GmbH

Смъртта дебне отвсякъде: внезапна буря, заледен склон, зле забит клин или просто нещастно стечение на обстоятелствата. При това при хубаво време. Синьо, безоблачно небе. Отлична видимост и мека за височината температура. Тоест - идеални условия. Постните обяснения на планинските спасителни служби, които имат грижата за пострадалите и загиналите в планината, често звучат именно така. В момента обаче като че ли ги чуваме прекалено често: в началото на юли в Уелс петима алпинисти се сринаха на 400 метра дълбочина и загинаха. Малко по-късно на Монблан лавина причини смъртта на девет души. И пак там испанец и полякиня, попаднали в буря на 4 000 метра височина, загинаха от измръзване.

Откакто хората покоряват планините, те неизбежно се излагат на най-различни опасности. Така е било преди 150 години, така е и днес. Това, което се е променило, са самите хора. И планината.

Фатални илюзии

Bergsport Matterhorn
Тишина и величиеСнимка: picture-alliance/dpa

Алпинизмът е сред най-модерните спортове. Обичаме върховете и искаме да ги докоснем, а не само да ги съзерцаваме отдалеч. Изкуствените стени за катерене вече са намерили място в почти всяко по-голямо населено място. И създават убеждението, че всеки връх може да бъде покорен с малко повече тренировки.

През последните 30 години Алпите например се превърнаха в място, което прилича по-скоро на увеселителен парк. Алпинистът неизбежно попада в едно най-подробно маркирано пространство, пълно с прегледно обозначени пътеки, с трайно забити по склоновете клинове и уютни хижи, предлагащи разнообразно меню и джакузи. Тоест - разлики между "долната" и "горната" земя почти няма, планината се превръща в място, което привлича с пределната си безобидност.

Днес нещата стоят така, че направо се чудим как катерачите не рухват под тежестта на високотехнологичното си оборудване. Екипировката носи сигурност на този, който я носи, а тази илюзия подхранва лекомислието. Към това се добавя фаталното обстоятелство, че почти никой няма достатъчно време: за една-две седмици тялото няма как да бъде настроено към климата във висините, към разредения въздух, неспокойните нощи, неимоверното натоварване.

Магията на планината

Bergsteigen
Над облацитеСнимка: Fotolia/Pavol Kmeto

Най-високият връх в Европа Монблан днес съвсем не е източник на такива опасения, както е било години наред. През 1990-та го изкачват към 4 000 алпинисти, днес - по около 20 000 годишно. Пред планинските гребени редовно се образуват опашки от алпинисти. Чакането може да продължи и цял час - като при някоя панаирджийска атракция.

Още преди 40 години легендарният алпинист Райнхолд Меснер предупреждава да не се подценяват опасностите в планината, за да се съхрани нейната магия: "Потенциалът на планините е в тишината, опасността и величието. Те принуждават човека към сдържаност", казва Меснер. Тези думи, изречени преди четири десетилетия, звучат от днешна гледна точка като един вид пророчество - климатичните промени правят планините още по-опасни. Глетчерите се отдръпват, ледът, който крепи планината, чезне - всичко това застрашава нейната стабилност.

АГ, ДПА, ФАЦ, ММ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата