Османските мечти на Ердоган

В центъра на Истанбул бушува същинска война на културите. Градската управа е твърдо решена да отдели повече място на османското културно наследство - най-вече по площадите, които досега бяха анклав на републиканския модернизъм. Голяма част от населението на града обаче се противопоставя на тези планове, като най-оспорван е проектът за преустройството на площад "Таксим". Само че премиерът Ердоган държи най-много именно на този проект.

Ред и спокойствие, моля!

Въпреки протестите срещу заплануваните промени в центъра на Истанбул, работата по обновлението вече тече. Преди месец строителни фирми започнаха да прокарват тунел под площад "Таксим". За Ердоган това оживено място е „сърцето на греха”, защото точно там започва квартал Бейоглу, известен с многобройните си заведения. В своите публични изяви премиерът обяснява надълго и нашироко, че се застъпва за интересите на консервативното население. А то избягвало площада заради "неморалното поведение" в центъра на града. Това е и причината, поради която преди време на ресторантите и баровете там бе наложена забрана да изкарват маси и столове навън. „Обикновените семейства с деца трябва да се чувстват уютно. Знам много добре какви сцени се разиграват там нощем. Затова трябва да се погрижим за реда и спокойствието в тази част на града”, казва Ердоган.

В интернет всеки може да види как ще изглежда този нов ред. На сайта на общината бъдещият площад "Таксим" е представен в специална анимация. Планирано е на площада да бъде издигната джамия, а също така и една груба постройка, наподобяваща казарма от времето на Османската империя. „Същински кич!” - така историкът Гьокхан Каракуш описва въпросната "казарма".

В сянката на османското минало

Дворецът на културата "Ататюрк", издигнат в края на 1960-те, е една от основните забележителности на площад "Таксим". До 2005-та там редовно се провеждат конференции и концерти. От седем години насам обаче културният център не се използва - заради липса на концепция за неговото преустройство.

Сега покрай казармата, която ще бъде издигната на площада, Дворецът на културата ще остане в сянката на османското минало. Това съвсем точно отговаря на плановете на Ердоган. Защото откакто е на власт, завръщането към османската епоха е един от приоритетите на турската културна политика. Примерите са безчет: Истанбул чества всяка година 29-ти май - деня, в който Мехмед Втори завладява Константинопол. А когато преди две години Истанбул беше европейска столица на културата, предвиденият за събитието бюджет послужи главно за обновяването на постройки от османско време. За Ердоган градът на Босфора е не само мост между Ориента и Оксидента - той е преди всичко център на османската цивилизация.

АГ, ДР, ВО, ФАЦ, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел