Остана ли още нещо за опраскване?

„Опраскването” е сравнително нов термин, който означава да заобиколиш прозрачните и законови процедури, да отнемеш де факто властта от легитимните институции и да стовариш закона върху главата на някого по силата на невидими за обществото механизми и принципи. Гражданите го научиха от изтеклите записи на разговори между две съдийки. А броени дни по-късно видяха как опраскването работи и в законодателния процес.

Какво беше, какво стана

Опраскани в четвъртък се оказаха промените в Конституцията, свързани със съдебната власт, с които трябваше да започне т.нар. съдебна реформа. Търсенето на необходимото мнозинство, станало известно като „исторически компромис“, наложи отстъпки още в началото на процеса - управляващата коалиция от ГЕРБ и РБ се отказа от анонсираното през април намерение да прекрати мандата на този Висш съдебен съвет (ВСС) чрез промяна в начина на избиране и съкращаване на мандата на неговите членове. Първоначално имаше и идея да се въведе изслушване на главния прокурор в Народното събрание като форма на отчетност за обвинител номер едно.

ГЕРБ и Реформаторският блок се отказаха от тези намерения, за да получат необходимите гласове за промяна на Конституцията. В постигнатия „исторически компромис“ с ДПС остана разделянето на ВСС на две колегии и премахването на доминацията на главния прокурор над прокурорско-следователската колегия. Само и единствено с това постижение бе обяснявано отстъплението от много други позиции. Но при вчерашното второ четене на поправките временната парламентарна комисия премахна и тази промяна.

Какво следва?

Знаците за подобно развитие бяха налице от месеци - представители на ДПС се изказваха против идеята парламентът да избира 6 от общо 12 членове на прокурорската колегия. АБВ не само се изказваха, но и внесоха поправка на поправката - парламентът да избира само петима, а общият брой да се намали на 11. Останалите шестима са: четирима пряко избрани от прокурори, един - от следователи, както и самият главен прокурор. Централизираният характер на прокуратурата, част от която е следствието, означава главният прокурор, който и да е той, да контролира тази колегия във ВСС. Това беше вариантът, който ДПС предлагаше още преди „историческия компромис“. Така и стана.

Комисията отхвърли и предложението гласуванията във ВСС да са явни. Това не беше част от сделката, но пък поправката беше допусната от комисията като „непротиворечаща“ на духа на приетия на първо четене проект. Но и тя бе отхвърлена от комисията. До едно бяха отхвърлени и по-радикалните предложения: ограничаване мандата на главния прокурор, възможност за неговото отзоваване, както и назначаването на независим зам.-главен прокурор по румънски модел за борба срещу корупцията по високите етажи. Всичко това бе отхвърлено.

Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува текст по текст всички предложения. На теория е възможно отхвърлени от комисията поправки да бъдат приети от пленарната зала. Но на практика това може да стане само с мнозинство от поне 160 депутати. В комисията „историческият компромис“ бе подкрепен само от ГЕРБ и Реформаторския блок, които имат общо 107 депутати. Синхронизираното поведение на ДПС и АБВ, както и несъгласието на БСП с каквито и да е промени, правят прогнозата за крайния резултат лесна. Също толкова лесна е прогнозата, че България ще получи неблагоприятен доклад от Европейската комисия през януари. Но това отдавна не впечатлява нито политиците, нито избирателите им.

Изводите след "опраскването"

Нека видим защо случилото се отговаря на термина „опраскване”: защото публично поети ангажименти нямат значение, защото статуквото в съдебната система очевидно има влияние върху законодателния процес и защото обществото не вижда принципите и механизмите, които движат тази реалност. А изводите са поне три:

Принципът „да правим реформа на час по лъжичка, за да не се усетят нуждаещите се от реформа“ очевидно не работи. Статуквото се усеща много бързо, разполага с достатъчно медийна подкрепа и - както се видя - с достатъчно гласове в парламента.

Позицията на ГЕРБ „ами, не минава, видяхте“ не обяснява достатъчно добре защо председателстващият комисията представител на същата партия удобно поставя на гласуване първо предложението на АБВ/ДПС/прокуратура и след като то е прието, изобщо не поставя на гласуване варианта на управляващите.

Третият извод е, че министърът на правосъдието Христо Иванов и съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев все по-трудно ще обясняват присъствието си в едно управление, което не прави съдебна реформа, след като сами поискаха да бъдат говорители на онази част от обществото, която очаква радикална реформа.

Всичко това се случва в дни, когато политическите сили бягат като дявол от тамян, щом някой ги помоли да коментират най-големия скандал в съдебната система в последно време. Опраскващите засега печелят. Съобщиха ни го дори предварително в техните медии, ама като няма кой да чете...