Откъде са дошли албанците?

За автора на книгата Оливер Йенс Шмит няма никакво съмнение - албанците произхождат от старобалкански народ, обитавал тези земи още преди римското владичество на Балканите, твърди той. Шмит обаче не намира научни доказателства, че албанците били наследници на илирийците - племе, населявало северозападните райони на Балканския полуостров. А точно това твърдят много представители на националистическото течение в албанската историография.

Колко хубаво би било, ако...

В книгата си "Албанците - история между Ориента и Оксидента" Шмит представя различни и дори противоречащи си теории за произхода на днешния албански народ, за неговите езикови корени, за личните имена и тези на географските обекти. Той засяга също политическия аспект на въпроса и посочва колко хубаво (от албанска гледна точка) би било например, ако с научни средства можеше да бъде доказана връзката със старогръцката история и култура, или пък това, че албанците са били в Косово много преди да дойдат сърбите.

През Средновековието албанците попадат под влиянието на Византия, Османската империя и Венеция, а в религиозен план за тях важна роля играят както католическата и православната вяра, така по-късно и сунитският ислям. В съвременния албански език откриваме белези от културно-езиковото многообразие на цяла Югоизточна Европа: от старобалкански наречия, през гръцки, романски и славянски корени и думи, до много турски изрази. Книгата илюстрира и някои от социалните феномени в албанското общество, като водещата роля на семейно-родовите връзки, обичайното право или кръвното отмъщение. За съжаление авторът не дава достатъчно примери доколко тези социални и културни феномени съществуват и днес в албанското общество.

Векове наред албанците са били възприемани като малък и незначителен политически фактор. Така например византийците и османите са гледали на тях като на спомагателен народ за завоевателните им походи, и едва неуспешното въстание на Скендербег през 15 век привлича вниманието на Запада към този балкански народ. Със своя собствена държава албанците се сдобиват едва след Балканската война по волята на Великите сили, които обаче "дават" Косово на сърбите. Още тогава е посято зърното на един конфликт, който продължава чак до 2008 година, когато с провъзгласяването на независимо Косово на Балканите възниква втора албанска държава.

Какво още бихме искали да знаем

За съжаление книгата на Оливер Йенс Шмит има доста слаби места. Тя разглежда албанците като един културно-антропологичен феномен и почти не покрива важни области като политическата култура, идейното разнообразие, историята на партиите, социалните движения, изкуството и литературата. Така например липсва детайлиран разказ за историята на албанската държавност през 20-ти век. На Енвер Ходжа, изградил собствен албански модел на комунизма и успял да вкара страната в пълна международна изолация, са посветени само няколко страници. Още по-малко е написаното за конфликта в Косово.

Ако приемем, че идеята на книгата е била да покаже превратностите на старата история на Албания, може би четивото все пак си заслужава. Но то дава много малко отговори на въпросите за съвремието на албанския народ и албанската държава, четем в рецензията на ФАЦ за книгата на Оливер Йенс Шмит "Албанците - история между Ориента и Оксидента".

АГ, ФАЦ, ДПА, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева