Откъде толкова много пари за война?

Институтът Брукингс в столицата на Катар Доха изчислява, че при нормални условия "Ислямска държава" би могла само от иракските петролни полета да добива по 80 000 барела петрол на ден. "Многобройни картели от сивата икономика подкрепят ислямистите. Става дума за добре организирана мрежа, която обхваща най-малко три държави - Сирия, Ирак и Турция", казва Луай ал Хатиб от института Брукингс в Доха за телевизия CNN. Сделките се извършват в брой, затова е трудно да се преценят истинките приходи на ислямистите. "Към приходите от петрол се прибавят и още няколко милиона долара от отвличания на хора и продажби на археологически ценности", писа ливанската журналистка Мона Алами в изследване на фондацията "Карнеги". Тя изчислява годишните приходи на "Ислямска държава" на 1,4 до 1,5 милиона долара.

Какъв по-точно обаче е механизмът, осигуряващ приходи на войнстващи формирования от рода на "Ислямска държава", как изобщо функционират в икономически план въоръжените конфликти и войните?

Под заглавие "Бизнесът върви добре" вестник "Ди Цайт" помества интервю с изследователя Филип Бийон, който проучва зависимостите между природните ресурси и въоръжените конфликти.

ДЦ: Новините са пълни с информации за войни. От 1945 година насам няма почти нито една година с толкова много въоръжени конфликти, колкото 2014-та. На какво се дължи това?

Филип Бийон: В повечето случаи медиите обрисуват една черно-бяла картина на въоръжените конфликти. Две враждуващи религиозни или етнически групи се мразят. И затова водят война. Тутси срещу хуту или шиити срещу сунити. Разбира се, че има религиозно мотивирани и политически мотивирани конфликти. В Украйна например става дума преди всичко за геополитика. Много често обаче се премълчава, че във войните въпросът опира не само до политика, религия или етническа принадлежност, а и до пари. В проучванията си се опитвам да разбера кой печели от войната и как функционират военните икономики.

Източници на приходи

Много от страните в конфликтите са съвършено организирани, казва ученият. Икономиката не потъва задължително в хаос само защото се води война. В първите месеци от една война, когато хората изразходват спестяванията си, те се опитват да се приспособят към войната. Също и икономически. А бойците си осигуряват източници на приходи, за да могат да финансират войната. Ислямистките милиции на "Ислямска държава" са ясен пример как действат в икономически план недържавни конфликтни страни. По правило те контролират области със значителни ресурси като петролните. В Ирак и в Сирия отдавна има добре изградени контрабандни мрежи, които търгуват с петрол. "Ислямска държава" трябваше само да се включи в тези мрежи. И бизнесът върви блестящо.

ДЦ: А какво става в регионите без природни богатства?

ФБ: Там например се взимат заложници. Това е типична стратегия не само за "Ислямска държава", но и за колумбийските бунтовници и клоновете на Ал Кайда в Магреб. С отвличания се печелят много милиони долари и то за сравнително кратко време. Имаше периоди, когато бунтовниците в Колумбия отвличаха до 3 500 заложници годишно. Те създадоха същинска индустрия на отвличанията, имаха дори и доставчици. Бунтовниците ангажираха банди в регионите извън своя обсег на действие. Тези банди отвличаха чужденци и богати бизнесмени и ги продаваха на бунтовниците. Друг предпочитан източник на доходи по време на война е диаспората. Бойците събират дарения от сънародници в изгнание. Или ги рекетират, както прави и мафията. Тамилските тигри в Шри Ланка години наред финансираха борбата си именно по този начин.

ДЦ: С други думи, изчерпят ли се източниците на приходи, свършва и войната?

ФБ: Не непременно. Първоначално всичко се пренасочва. И това може да има тежки последици за децата. Когато свършат парите на страните в конфликта, бойците започват да вербуват деца. На възрастните наемници трябва да плащат пари, но на децата - не.

Подкрепа от населението

ДЦ: А как снабдяват населението?

ФБ: Всичко зависи от това, колко добре е организирано водещото война правителство или бунтовническата групировка. Някои бунтовници организират същинска система за социални грижи - тамилските тигри в Шри Ланка например или червените кхмери в Камбоджа. Те задоволяват основните потребности на населението. Бунтовниците се грижат учителите да получават заплати, възрастните - пенсии, или за субсидирането на хранителните продукти. По този начин си осигуряват подкрепата на населението за своята кауза.

ДЦ: Каква е ситуацията с плячкосващите бунтовници?

ФБ: Разбира се има и такива. Някои страни в конфликта налагат данъци. Най-простата форма на данъчно облагане е създаването на контролно-пропускателни пунктове по шосетата. Или рекетът. В Колумбия дори има специална дума за това - "vacuna", което в превод от испански означава ваксина. Човек се ваксинира срещу заплахата на бунтовниците с ... пари. В много конфликтни региони хората биват двойно облагани - веднъж от правителството и още веднъж от бунтовниците.

Войната като печалба

ДЦ: Печелившите от войните са против мира, така ли?

ФБ: В известен смисъл. Има бунтовнически групировки, които правят всичко възможно, за да запазят военното статукво. Те се насочват към богати на природни ресурси региони и въртят добър бизнес. Има и корумпирани правителства, които печелят от непрозрачността, която възниква по време на война. Естествено има и фирми, които нямат интерес, войната да свърши. Минодобивните компании например, които по време на война не се опасяват от особена конкуренция.

ДЦ: Печалбите от петрола обаче често потъват в ръцете на корумпирани местни властници?

ФБ: Да, това е вярно. Ето защо международната общност трябва да контролира по-добре тези печалби. Както в Либерия или Източен Тимор, където ООН създаде финансов надзор и той дори функционира отчасти.

ДЦ: Има ли други икономически инструменти в полза на мира?

ФБ: Най-лесният начин е подкупът. Правителството в индонезийската провинция Ачех например предложи на някои бунтовнически лидери няколко хектара земя и те сложиха оръжие. В Афганистан ЦРУ плати на някои военачалници и те смениха фронтовете. В Сиера Леоне и в други конфликтни региони имаше недоволни от преговорите бунтовници, които отново взеха оръжието в ръка, за да си осигурят по-добро заплащане. Това е отрезвителната икономическа част от мирните преговори. И тя е абсолютно обичайна.

* Филип Бийон е изследовател на конфликти и професор в Унивeрситета на Британска Колумбия в канадския град Ванкувър. Работил е и във френското външно министерство, в ООН и в няколко неправителствени организации.