От България вече бягат не само хора. Бягат и пари.

През десетилетието на българското еврочленство обемът на преките задгранични инвестиции, които ежегодно се вливат в националната икономика, е спаднал почти десет пъти. През 2017 година той възлиза на около 1,9 млрд. лева, което представлява по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт на страната. А за да има значим икономически растеж, този дял трябва да е поне пет пъти по-висок, показват изчисления на Българската стопанска камара (БСК). Засега подобни очаквания са напълно нереалистични, тъй като през първото полугодие на настоящата година обемът на задграничните капиталовложения се е свил двукратно в сравнение със същия период на миналата година, сочи нов анализ на БСК. Според същия анализ, паричните преводи към България, които извършват нейни граждани, пребиваващи трайно зад граница, вече са значително по-големи от обема на новите чуждестранни капиталовложения в страната.

Защо загърбват България?

Задграничните капитали не само осигуряват нови работни места в българската икономика. Те са и много важен инструмент за подобряване на нейната макроикономическата рамка, за нарастване на износа и на производителността на труда и за внедряване на нови технологии и ноу-хау. Проф. Гарабед Минасян от БАН твърди, че няма нищо неочаквано в новината за осезаемо спадналата атрактивност на българската икономика като поле за нови задгранични инвестиции. „В годишния доклад на Института по икономика написах, че преди от България бягаха предимно хората. Но от поне две години стана съвсем очевидно, че от страната вече изтичат и солидни капиталови потоци“, казва проф. Минасян и добавя, че друг голям проблем е ясно очерталото се като тенденция нежелание на чуждестранните предприятия да се задържат в България. „Въпреки че задграничните капиталовложения в страната постигат относително приемлива доходност, задграничните фирми се въздържат от нови инвестиции“, констатира Минасян.

„България е в застой!“, алармира анкетно проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, което беше проведено сред германски предприемачи, установили се в страните от Централна и Югоизточна Европа. „Проблемът на германските инвеститори в България е свързан основно с острия недостиг на работна ръка и особено на обучени и квалифицирани кадри. А това засяга не само притока на нови капиталовложения, но и нагласите на предприемачите, които вече са инвестирали в българската икономика“, коментира шефът на камарата д-р Митко Василев.

Този извод потвърждава и един от най-дълго пребиваващите в България германски инвеститори. Преди четвърт век производителят на луксозни облекла за най-реномираните търговски вериги в света Бертрам Ролман премества бизнеса си от Гърция в България. В Гоце Делчев той основава фирмата „Пирин Текс“, едно от най-големите и успешни шивашки предприятия в страната. Ето как германският производител обяснява нарастващите трудности пред бизнеса в страната: „Причината за липсата на кадри в България е, че други страни от Европейския съюз предлагат много по-добри условия за работа, в резултат от което младите хора бягат от родината си. Близо 1500 работници напуснаха моето предприятие през последните три години. Около 1200 от тях заминаха за Великобритания, където получават по 1300-1500 паунда като берачи във фермите. Принудихме се да намалим с една трета обема на произвежданата продукция - това са големи загуби за предприятието, защото напускат квалифицирани и добре обучени кадри. Ние плащаме едни от най-високите заплати в бранша - средно 900 лева - и не можем да предложим нови значителни увеличения на възнагражденията. Причината е силната конкуренция на турските производители на облекло, чиито цени падат, следвайки тежкия срив на местната лира. Заради този срив конкурентоспособността на турските предприятия се увеличи двойно“, обяснява Ролман.

Той все пак е категоричен, че няма да напусне България. „Но и не съветвам който и да е предприемач сега да прави инвестиции в трудоемки производства в страната. Един от изходите от текущите неблагополучия в българската икономика е да се откриват филиали в съседните страни с по-добра конюнктура на трудовия пазар, за което и аз се замислям“, признава собственикът на „Пирин Текс“. Като пример той дава Сърбия, където, според него, конюнктурата за нови инвестиции в момента е отлична. „Преместване в по-близката Македония обаче е безсмислено, защото страната изпитва същите проблеми на трудовия си пазар, каквито виждаме в България“, отбелязва Ролман.

"Хиляди безработни, които не желаят да работят"

Германският предприемач вижда и друг сериозен проблем: схемите за източване на социално-осигурителните системи на западноевропейски държави като Великобритания и Германия, в които участват немалък брой  българи и румънци. След като поработят няколко месеца или дори само няколко седмици в по-богатите страни от ЕС, част от тези хора отново остават без работа - по едни или други причини. „Много от българите се връщат в родината си и получават поне една година британски помощи за безработни в размер на 850 евро месечно. Този номер буквално срива търсенето и предлагането на регионалните трудови пазари. Такъв е случаят с Пиринския край, чието развитие наблюдавам отблизо“, твърди Ролман. В Гоце Делчев например има около 3100 безработни, които не желаят да работят, разказва предприемачът. „От десет души, които Агенцията по заетостта ми изпраща да приема за работа в моето предприятие, седмина направо ми заявяват, че не искат да работят, защото в противен случай щели да загубят получаваните от Великобритания или Германия социални помощи за безработица и плащанията за деца. Много от тях са роми. Но аз имам и добри ромски работнички“, казва Ролман и изброява още проблеми:

„В страната има около 700 000 инвалиди, половината от които могат да работят, но имаме проблеми със службите за охрана на труда. Здравните служби пък издават много фалшиви болнични листове. В България плащаме ниски данъци, но това не ни помага в ситуация, в която не можем да печелим. Много фирми вече изпитват остър недостиг на работна ръка и са принудени да спират производствени мощности и да търпят загуби. При това положение 10-процентният плосък данък губи всякаква привлекателност и не съдейства за привличането на нови инвеститори или за задържането на тези, които са принудени да спират част от производствените си мощности заради липсата на персонал. Този данък има смисъл само ако си на печалба“, заключава Ролман.