От салафити до бойци на "Ислямска държава"
24 април 2019Недоверието е зеседнало дълбоко. Малкото хора, които по това време са на улицата, проследяват с недоверчиви погледи бавно движещия се автомобил. "Тук в Лоберг това е нормално. Хората гледат с недоверие на всеки, който минава оттук. Особено, ако не е местен жител", казва шофьорът Юнай Дуранюз. За външния човек Лоберг е трудно проницаем свят, споделя седящият на задната седалка Омар Ченгафе. И това е свързано със събитията отпреди няколко години.
През 2013 година името Лоберг изведнъж стана известно като салафитско средище. Стана известно като хранителна среда за войнстващ екстремизъм. По данни на службата за защита на конституцията, десетина млади мъже заминават през 2013 година за Сирия и се присъединяват към "Ислямска държава" (ИД). Те сами се кръщават "Бригада Лоберг" и се сражават на страната на фронта Ал-Нусра в Ирак и Сирия. Всички те са германски граждани, приели исляма. Но повечето от тях са деца от мигрантски семейства. Почти половината от жителите на Лоберг имат чуждестранни корени. Повечето семейства произхождат от Турция. Първите турци пристигат тук още през 1950-те години като гастарбайтери в минното дело.
Радикализиране в центъра на Лоберг
Пристигаме в центъра на Лоберг. Достигаме и до централния Йоханесплац. Спираме пред т.нар. "ергенско общежитие". Навремето тук са живели ергени миньори. Днес приютът е превърнат в културен център и приютява различни сдружения и фирми. Двете места са отдалечени на хвърлей камък, но играят основна роля в т. нар. "Бригада Лоберг". На Йоханесплац се събирали младежите от квартала, за да убиват скуката, разказва Юнай Дуранюз. През 2005 година мината е затворена. Много хора остават без работа. С изчезването на работните места изчезват и перспективите за младите хора. Почти всеки четвърти младеж в Лоберг остава без работа. И тогава се появява Мустафа Т. Само за няколко месеца той успява да създаде екстремистка клетка в Лоберг. Първоначално Мустафа Т. прави добро впечатление. Той разговаря с младежите и ги учи на вежливост. "Казваше им, че трябва да уважават възрастните и ги караше да носят пазарските чанти на старите жени до вкъщи", спомня си Юнай Дуранюз. Мустафа Т. произхожда от уважавано турско семейство. Баща му е бил член на настоятелството на джамията на Дитиб. През 2011 година Мустафа Т. основава "Образователно дружество" и наема няколко помещения в "ергенското общежитие", където се среща със своите поддръжници.
Службата за защита на конституцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия информира, че групата около Мустафа Т. е наброявала около 30 млади мъже. По време на срещите ставало дума за маргинализирането на мюсюлманите и растящата ислямофобия, разказват Юнай Дуранюз и Омар Ченгафе.
Измамната идилия
Омар Ченгафе също е посещавал няколко пъти срещите на групата. Той споделя, че в началото всичко изглеждало прекрасно. Младите мюсюлмани имали възможност заедно да прекарват свободното си време. "Това бяха младежи, коити искаха да се махнат от улиците. Те търсеха някакъв смисъл и след това се отдадоха на религията. Впоследствие зачестиха признаците, че т.нар. "Образователно дружество" не върви в правилната посока", споделя той. Омар е убеден, че неговото либерално семейство го е предпазило от Мустафа Т. Много други младежи обаче стават лесна плячка. "Те пасваха в схемата. Нямаха перспектива и бяха податливи на омразата, която Мустафа Т. целенасочено насърчаваше", казва той. Омар споделя своите резерви със своята общност, но не среща отклик. "Настоятелството чу моите резерви, но не предприе нищо. Предполагам, че се опасяваше, че службите за сигурност ще пристигнат и в нашата джамия", допълва той.
Мълчанието на жителите на Лоберг помага на Мустафа Т. дълго време да вербува младежи. Омар познава всички членове на самопровъзгласилата се "Бригада Лоберг". Сред тях и Филип Б., който през 2015 година се самовзривява в близост до Мосул и повлича със себе си в смъртта още 20 кюрди. Или пък Мустафа К., с прякор Гуфи, който публикува в социалните мрежи снимка, на която държи в ръка отразана човешка глава. През 2013 година към твърдото ядро се присъединяват още четирима младежи. След един месец обаче те се завръщат от Сирия в Лоберг. След завръщането си те се крият, казва Юнай Дуранюз. "Те се срамуваха и не можеха да погледнат бащите си в очите", допълва той. Никой обаче не прави публични изявления от лоялност към близките на завърналите се, които всички познават. "Това е общоприето правило в Лоберг. Никой не говори лошо за другите семейства", казва Юнай Дуранюз.
Интеграцията - дълготрайна задача
Юнай Дуранюз казва, че преди 2013 година много младежи изобщо не са могли да си намерят работа в околните предприятия. Но чрез целенасочени оферти на младежката организация към дружеството за защита на децата и младежите и в Лоберг настъпват промени. Младежката организация се грижи за близо 300 момчета и момичета годишно. "Това не означава, че ние успяваме да осигурим професионално обучение за всекиго. Понякога става дума за основни въпроси. Как да се запиша в професионално училище? Какви училищни и професионални оферти има изобщо?", казва Дуранюз. След шока от заминаването на младежите за Сирия, градската управа на Динслакен се обръща към мюсюлманските организации, споделя завеждащата отдел социални грижи Криста Янке-Хорстман. "В Лоберг имаме различни мюсюлмански дружества. И за нас беше важно заедно да подхванем проблемите", казва тя. Омар Ченгафе смята, че трябва да бъде сторено много повече. Той настоява за повече обучени в Германия имами. "Много младежи тук дори сънуват на немски. Немския е техният език. Един имам, който проповядва на немски, има ключ към сърцата на младежите", споделя той.
Животът продължава
"Според нас салафизмът вече не е тема в Динслакен", казва Криста Анке-Хорстман. От 2016 година насам името Динслакен и понятието "Бригада Лоберг" вече не се появяват в годишните доклади на службата за защита на конституцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Какво е станало с Мустафа Т. обаче? Носят се различни слухове, но няма нищо конкретно. "Малко след заминаването на първата група за Сирия, Мустафа Т. изчезна от Лоберг", казват Юнай Дуранюз и Омар Ченгафе. Службата за защита на конституцията на Северен Рейн-Вестфалия също не отговори на запитването на ДВ за Мустафа Т. А жителите на Лоберг? "Все още съществува съзнанието за случилото се навремето. Но никой не говори за това. Когато днес срещна някого от четиримата завърнали се, го поздравявам приятелски. За мен те са обикновени нормални граждани, като всички останали", казва Омар. Повечето млади мъже от "Бригада Лоберг" са загинали в Сирия и Ирак. В квартала, където са израснали, отдавна се е завърнало ежедневието. Едно ежедневие, в което хората мълчат и гледат подозрително всеки пришълец.