Очите на страха се казват "Алтернатива за Германия"

"Избирателите на "Алтернатива за Германия" – това са хората, които винаги са ходели с юмрук, стиснат в джоба" – тази популярна в Германия метафора очертава доста точно профила на онези 15 процента германски гласоподаватели, които – според допитванията – в момента биха подкрепили относително новата партия. Но, както всяка метафора, и тя не изчерпва дълбочината на явлението.

Ако все пак започнем от юмрука в джоба: политолозите го наричат още "бунт срещу елитите". И визират хората, които открай време - не само в Германия - смятат себе си за жертва на "ония там, горе". Тоест, днешните "унижени и оскърбени", които обаче – за разлика от стотици предишни поколения в подобна ситуация – чрез интернет и социалните мрежи далеч по-бързо и лесно се свързват със себеподобни и така придобиват самочувствието "много сме". Да, те не са малко, но все още са далеч от критичната маса. Парадоксалното е, че те в повечето случаи се смятат и за жертви на глобализацията, макар че тъкмо благодарение на нея набират своята антиелитарна енергия.

Позициите на "Алтернатива за Германия"

Още от гръцката криза насам лидерите на партията критикуват именно глобализацията и в частност – ЕС като проводник на тази глобализация, плюс различните ѝ други измерения: свободното придвижване на хора и капитали, споразуменията за свободна търговия, НАТО като наднационален отбранителен съюз и т.н. С течение на времето изкристализира още една тема, която постепенно се превръща в централна за "Алтернативата": бежанците и мигрантите като голяма опасност за Германия. Неслучайно водещи политици от партията вече налагат понятието "ремиграция", тоест – застъпват се за връщането на тези хора в собствените им страни. Страхът от бежанците и мигрантите е благодатен терен, на който "Алтернатива за Германия" вербува привърженици и избиратели, защото милиони хора в Германия в момента изпитват несигурност и боязън пред бъдещето. Страната наистина е изправена пред сериозно изпитание, след като вече прие милион и половина новопристигнали. А през следващите години вероятно ще продължават да пристигат нови и нови кандидати за убежище. Да, Германия е в цветущо финансово положение и може да си позволи да отделя десетки милиарди годишно за бежанците. И, да, с помощта на безчет доброволци властите на централно, провинциално и местно равнище досега се справят удивително добре с непосилното натоварване. Да не говорим, че според оптимистичните прогнози на част от икономистите, новозаселилите се хора един ден могат да подобрят положението на трудовия пазар, а в средносрочна перспектива – както демографската ситуация в страната, така и баланса на пенсионните каси. Но всичко това не е в състояние да успокои тревожната душа на много германци, за които равновесието, стабилността и предвидимото бъдеще са сред най-важните ценности. Тъкмо тези германци гласуват за "Алтернатива за Германия".

Нейното категорично "Не!" по адрес на бежанците и мигрантите влиза в здрава спойка с отчетливо изразения национализъм на партията, а отскоро – и с твърдия ѝ отпор срещу исляма като цяло. В груби щрихи, "Алтернатива за Германия" привлича онези хора, които смятат, че Германия има нужда от повече здраво национално чувство; че травмата от престъпленията на Хитлер е изкоренила у хората способността да бъдат патриоти без угризения на съвестта. Този наглед здравословен възглед обаче води директно към историческа забрава. Доказва го избухналият тези дни спор след изказването на партийната лидерка Фрауке Петри, че понятието "völkisch" (на български то може да се преведе като "народностен") вече трябва да бъде освободено от негативните конотации, с които беше натоварено по времето на национал-социализма. Тук трябва да имаме предвид, че това понятие, което е и част от името на Хитлеровия пропаганден орган "Фьолкишер Беобахтер", е пряко свързано с друга ключова идея на онзи режим: идеята за т.нар. народностна общност, която лидери на "Алтернатива за Германия" също последователно се опитват да възкресят. А тази идея е в основата на расизма и антисемитизма по времето на т.нар. "Трети Райх". Тоест, понятията няма как да бъдат отделени от историческия си контекст и да бъдат изчистени от кафявата ръжда, за да се употребяват в един патриотично-демократичен слог.

Категоричният отпор срещу исляма, който напоследък се превръща в най-важна differentia specifica на "Алтернатива за Германия", е пряко свързан с народническия уклон. Както казва политологът професор Ханс-Йоахим Функе: "Ислямът е техен главен враг без никакви уговорки. (…) Навремето бяха евреите, днес са бежанците (…)" В "Алтернатива за Германия" са на мода всевъзможни идеи за рестриктивни мерки срещу мюсюлманите в Германия: да се забрани както строежът на джамии, така и носенето на женски дрехи, изцяло закриващи лицето и тялото, да се отмени възможността за двойно гражданство, да се отнемат религиозните привилегии на ислямското вероизповедание, дори да се стреля на месо по границата. Враждебността към исляма у част от германците, която зарежда "Алтернативата" с мощни енергии, изобщо не бива да се подценява. Тя също извира от всеобщата тревожност на днешния ден, от страховете, свързани с тероризма, и от субективното усещане на много европейци, че постепенно стават чужденци в собствената си страна. Всичко това го има, да, но както непрекъснато повтарят редица наблюдатели, процесът е необратим: ислямът отдавна е в Европа и хората просто трябва да свикнат да живеят с него. Всичко друго означава сблъсък, насилие, да не дава Господ – войни и кръвопролития. Защото отдавна е отминало времето на етнически и религиозно "чистите" национални държави. И то не може да се върне. Както полемично го формулира Ян Флайшхауер в "Шпигел": "Оборската топлина на народностната общност, за която сантиментално мечтаят в "Алтернатива за Германия", поражда у мен желанието да отворя прозореца."

Същият коментатор обаче поставя още един важен акцент: критиците на "Алтернатива за Германия" често вървят по линия на най-малкото съпротивление, обявявайки тази партия за расистка, а оттук – и за антидемократична и противоконституционна. С други думи, най-лесно е да нарочиш противника си за враг на демокрацията и да го заплашиш със забрана, много по-трудно е да спориш с него и да го обориш с аргументи. Както пише още Флайшхауер: "Да, представата, че германците ще се чувстват по-добре, ако са си само те, е странно клаустрофобична. Но това е просто едно мнение, което не те поставя автоматично извън границите на закона."

Има ли "Алтернативата" конструктивни идеи?

След като прекоси дългия списък на реалностите и позициите, които "Алтернатива за Германия" критикува и отхвърля, човек закономерно си задава въпроса: А какви са положителните, конструктивните, реалистичните идеи и предложения на партията за промяна в политиката? Мнозинството наблюдатели твърдят, че такива почти няма. Според вече цитирания Ханс-Йоахим Функе, платформата на тази и на други сродни партии в цяла Европа, гласи: "Ние имаме решение на проблемите, макар че всъщност го нямаме." Точно това е и най-сериозната политическа критика срещу "Алтернатива за Германия": че е затънала в истинско блато от противоречиви и объркани политически възгледи, че няма реалистична платформа и програма за управление, а просто като прахосмукачка-робот обикаля по периферията на обществото и засмуква гласовете на недоволните. Точно поради това определението за "Алтернатива за Германия" като "крайно дясна" партия е подвеждащо. Неслучайно много избиратели на Лявата партия в момента биха гласували тъкмо за "Алтернативата".

На току-що отминалите провинциални избори в Мекленбург-Предна Померания "Алтернатива за Германия" спечели 21% от гласовете, а на местните избори в Долна Саксония – близо 8%. Това несъмнено я превръща в политически фактор, с който всички трябва да се съобразяват. Горещия ѝ дъх усещат във врата си както левите опозиционни партии, така и партиите в управляващата коалиция. Нещо повече: самите християндемократи преживяват малка вътрешна криза именно под натиска на "Алтернатива за Германия". Хорст Зеехофер, лидерът на ХСС, по-малката от двете "сестрински партии", вече от близо година критикува все по-гръмогласно политиката "Ние ще се справим" на канцлерката и лидер на ХДС Ангела Меркел. Част от неговите възгледи, респективно – от възгледите на баварския ХСС – многозначително съвпадат с идеите на "Алтернативата": забрана на бурките и двойното гражданство, горна граница за приемането на бежанци, рестриктивна миграционна политика. С това Зеехофер навярно ще успее да си върне част от подкрепата на по-консервативните избиратели, за чийто вкус християндемократите вече заемат твърде либерални и центристки позиции, но по този начин той същевременно подрива основата на правителството, в което участва. Защото много избиратели си казват: "За какво ми е да гласувам на подражателите от ХСС, след като мога да пусна бюлетина за "оригинала" "Алтернатива за Германия"?"

Такава бюлетина, според прогнозите, ще пуснат и 10%-15% от избирателите на провинциалните избори в Берлин на 18-ти септември. За столичния град, известен като бастион на левите, това звучи неочаквано много. Но като имаме предвид високия градус на социално недоволство в Берлин, "Алтернатива за Германия" и там ще обере гласовете на гневните и обидените както вляво, така и вдясно.

В Германия предстои крайно напрегната политическа година до изборите през есента на 2017.

Този текст е публикуван в сп. "Икономист"