Парче от "пицата" за "котката в чувал"

"Те не искат да купят "котка в чувал"." Така в характерния си стил премиерът обясни бягството на германския инвеститор, явно имайки предвид разпространения смисъл на израза – да си вземеш стока на доверие без никакви гаранции. Обяснението е ефектно, но не е съвсем вярно по отношение на почти всички участници в сагата "Белене".

Не е вярно най-напред за германските инвеститори. За "котката" те са знаели достатъчно, за да видят смисъл в нейното "отглеждане", докато съществуваше перспективата за гарантирана възвръщаемост на разходите – чрез държавно гарантирано финансиране и чрез дългосрочен договор, гарантиращ изкупуване на произведената електроенергия на гарантирана твърда цена. Когато се видя, че такива гаранции едва ли ще има, пък и новото германско правителство обеща да отмени ембаргото върху местната ядрена енергетика, смисълът от участието се позагуби.

Особеностите на руската "порода"

Съвсем наясно с "котката в чувала", естествено, са изпълнителите на проекта. Тя впрочем си е тяхна, руска "порода". Че цената на "отглеждането" и "издръжката" й може да набъбва, за тях хич не е било притеснително, а по-скоро желателно. Докато има някой готов да я плаща. Сега, когато желаещите да плащат намаляха, изпълнителите са готови и сами да си я платят. Така ще им се сбъдне мечтата да си имат своя АЕЦ на територията на Европейския съюз, да стъпят и на неговия електроенергиен пазар и да привържат тукашната територия още по-дългосрочно и здраво за собствените си технологии, доставки, горива и най-разнообразни други интереси. Евентуални бъдещи пазарни несгоди, свързани с търсене, цени, възвръщаемост и така нататък, за тях са подробност. Те са над тия неща в неизтощимия си стремеж да докажат колко са велики.

Мимоходом сред добре запознатите да споменем и подизпълнителите и консултантите, част от които вече добре понамазаха от участието си в работата, далеч преди тя да е завършена и даже да е захваната истински.

Българският "чувал"

В кръга на посветените можем да причислим и българската държава – засега поне най-вече в лицето на предишното й управление. Всъщност, може да се каже, че "чувалът" е негов и именно то скри "котката" в него, като подкара проекта отзад напред, подписа договори и започна да плаща преди да осигури парите. И за тези хора цената не е била от значение. Просто са знаели, че ще я плаща друг, а и водещ е бил принципът "колкото повече, толкова повече". Защото далаверата не е в крайния резултат, а в едрите хапки от храната на "котката". А "чувалът" служи за прикриване на тази далавера.

Кой плаща

Така стигаме до единствените участници, за които обяснението на премиера е напълно валидно. "Котката" е скрита в "чувала" заради тези, които я плащат и ще я плащат – с данъците си и чрез цената на тока. Това е местното население, предварително наплашено и убедено, че без "котка" не може.

Платени са вече милиард и 200 милиона лева. Въпреки отказа на инвеститора и напълно неясната перспектива, предстои да се плаща и догодина. Примерно някой и друг милион на бъдещия нов консултант. Неизбежно и на изпълнителите, които, както научихме, продължават по "съгласувания график и в утвърдения обем" да си извършват "пусково-наладачни дейности". Както, разбира се, и заплати на неизвестен брой местни чиновници, които ще продължат да претакат от пусто в празно.

Откъде точно ще дойдат парите – дали директно от държавния бюджет, оприличен на малка и постна пица, или косвено от бюджета на министерството и печалбата на енергийната компания - не е толкова важно. Така или иначе, парче от "пицата" ще има и за "котката в чувала".