Пикник в тревата или убийство в храстите?
14 август 2011В сравнение с предишни десетилетия, днес човекът от големия град със сигурност прекарва много повече време в парковете. Някога паркът се мислеше като запазен периметър за майки с деца и като място за неделната разходка на останалите. Днес в парка всекидневно ходят какви ли не хора в активна възраст, най-вече за да поддържат добрата форма и здравето си. Към това се добавят и домашните кучета, които стопаните извеждат редовно в парковете. Промениха се и самите модели за прекарване на свободното време в парка. В комунистическа България сред многото забрани особено изпъкваше табелката „не газете тревата“. В повечето европейски, а вече и в българските паркове хората обаче сядат на тревата, правят слънчеви бани, зареждат се от непосредствения допир с природата (макар и опитомена) на градския парк.
Стромовка, в буквален превод „парк с дървета“, е стар ловен парк от 13 век, един от най-любимите на пражани. Той свързва няколко градски квартала със зоологическата градина и разгръща зелените си площи по протежението на река Вълтава. Този парк се поддържа отлично, няма счупени пейки и всяка година предлага нещо ново. Напоследък - кътове с маси и специално изградени места за грил, където семейството и приятелите могат да прекарат деня, приготвяйки си обеда, но при стриктни противопожарни правила и изисквания за опазване на чистотата.
Усещане за сигурност
Прага е известна с осезаемото полицейско присъствие, което донякъде обяснява относителната сигурност на този град. Наистина, във времената на всеобщи бюджетни съкращения се заговори и за съкращения сред полицаите, което веднага породи публични дискусии за сигурността. Ако прекарате няколко часа в Стромовка, със сигурност поне два-три пъти ще се натъкнете на общинския патрул – с автомобили или пък като конна полиция. Това определено създава усещане за сигурност. Паркът е място, където сами жени могат спокойно да се разхождат и дори да полягат в тревата с книга в ръце, без да се опасяват, че някой може да им изскочи изотзад.
Английската градина в Мюнхен е един от най-големите европейски паркове с над 70 километра дължина на алеите за колоездачи и бегачи. Мюнхен пък минава за един от най-сигурните германски градове, а баварската полициа е известна с това, че пипа здраво. Конната полиция патрулира видимо и на кратки интервали в Английската градина. Често ще видите полицаи и полицайки в разговор с разхождащите се: децата обичат да се спират при конете, да ги пипат, да задават въпроси, а родителите естествено се застояват.
Комуникацията - хладна
Такава комуникация между сили на реда и общественост сякаш няма в България. Наистина, конна полиция ще срещнете и в София, например в Южния парк, но вероятно патрулите са по-малко и интервалите на обхождане - по-дълги. И още: сякаш има някаква дистанция, някаква студенина между гражданство и полиция. Дали идва от тоталитарните времена или пък трябва да се работи по комуникационните умения на полицаите – това вече е друг въпрос.
В парковете на Централна Европа градинската бирария е част от културата – известните бирарии край Китайската кула в Английската градина в Мюнхен или множеството заведения с дървени маси и пейки в Стромовка в Прага. Независимо че се пие алкохол, почти никой не нарушава обществения ред. А заведенията не са оправдание за навлизане на автомобили, какъвто е случаят с Морската градина във Варна. Единственият автомобил, който можете да видите в Стромовка, е полицейският. Освен пеша, цели семейства влизат в парка на велосипеди – родителите и двете деца, в дисциплинирана колона, всички с каски на главите. В парковете модерният баща или майка често са на кънки и тласкат бебешките колички с доста голяма скорост. За разлика от тях, традиционно свръхгрижовната българска майка сигурно ще се разтревожи, че това може да е опасно за детето.
С трион в ръка?
Паркът е място за спокойствие, за респект и свобода, за тишина. (Доколко българите си оставят един другиму пространство и дали не крещят повече от търпимото, ще обсъдим друг път.)
Неотдавна видях човек да реже клоните на дърво по така наречената Станчова алея в Морската градина във Варна, понеже така му наредили собствениците на вили зад оградите. Не видях „рейнджъри“ да го глобят или предадат на властите. А в централноевропейските паркове можете да видите хора с триони единствено, ако са от поддръжката.