Подземните красоти на Москва

В подземията на московското метро винаги е ветровито. Дали това се дължи на някакви особености в строителството, на движението на влаковете или на системата за вентилация - не е ясно. Течението роши модните прически на московчанки, кара пътниците да стискат здраво вестниците и списанията в ръцете си и разнася типичния мирис на метро – смесица от камък, метал, смазочно масло и… история.

При първото си пътуване с московското метро обикновеният германски посетител изживява истински културен шок. Защото то няма нищо общо със скромните, функционално оформени станции на метрото в Берлин, Дортмунд или Кьолн. Невероятните осем милиона пътници дневно ползват безкрайните ескалатори, движат се по изтърканите мраморни подове и чакат на спирки, които по времето на СССР са били оформяни като "народни дворци". Макар че и глаголът "чакат" тук едва ли е на място, имайки предвид, че на всеки 90 секунди пристига нова мотриса.

Една от най-необикновените спирки на московското метро е същевременно и една от най-старите. Става дума за "Маяковская", която влиза в експлоатация още през 1938 – само три години след откриването на първата метролиния. Спирката е нещо като катедрала в стил Арт деко – на 33 метра под земята. Изчистени, елегантни колони придържат сводестия таван. Непрякото осветление се отразява в орнаментите от неръждаема стомана, перфектно съчетани между червения и сив мрамор. В годината на откриването на станцията тя е била удостоена с Гран При на Световното изложение в Ню Йорк. Само три години по-късно, през 1941, тя служи като бункер за защита на населението от германските въздушни нападения над Москва. И до днес "Маяковская" излъчва класическа елегантност: спирката и сега изглежда модерна, въпреки че има зад гърба си 80-годишна история.

В някои от другите станции на метрото от предвоенния период преобладават мрачните тонове, ниските тавани и широките колони. Герои на Съветския съюз в тъмен бронз и естествен ръст красят спирката "Площад на революцията". Става дума за работници, войници, селяни, спортисти и дори и животни, верни на партията. Лъскавите, та дори до блясък изтрити места по някои от бронзовите фигури свидетелстват за суеверието на много от пътниците: руснаците вярват, че ако потъркаш муцуната на кучето или гребена на петела, ще се радваш на ново щастие.

Впрочем престоят по пероните е далеч по-приятен от самото пътуване с метрото. Препълнените вагони се люлеят наляво и надясно, колелата свирят пронизително, въздухът е спарен. Пейките за сядане би трябвало да побират по шестима пътника, но само такива, които нямат и грам наднормено тегло. При качване и слизане никой не се съобразява твърде много с останалите: дори жени на възраст безцеремонно разблъскват пътниците край себе си. А вратите на вагоните не само се затварят с оглушителен трясък, но и притискат всичко, което е попаднало между тях.

Най-красивите станции на метрото възникват непосредствено преди смъртта на Сталин през 1953. Най-известната сред тях е "Комсомолская", наричана също и "Московската Сикстинска капела". Огромни полилеи красят сводестия таван, който се крепи на мраморни колони. Мозайките на тавана показват сцени от руската история – от нашествието на Наполеон до Октомврийската революция.

При управлението на Хрушчов новопостроените спирки на метрото стават по-скромни и функционални, но независимо от всички кризи разширяването на подземната мрежа продължава неуморно дори и след разпадането на СССР и последвалите години на бурни промени.

Наскоро бе открита двестната спирка. "Саларьево" не мирише на камък и метал, а на изкуствени материи и бои. Тя е шикозно модерна и оформена в стила на неопластицизма на холандеца Пийт Мондриан. Големите цветни квадрати и блестящият метал се радват на одобрение сред московчани. Мнозина от тях пътуват до тази крайна спирка, само за да разгледат отблизо новата "юбилейна станция" и да я снимат. "Саларьево" обаче едва ли ще остане задълго най-новата спирка на метрото. Само през 2016 е предвидено да се появят още 12 нови метростанции.