Политически нелепости

Без да съм адвокат, дори и фен на ДПС, ще си позволя да кажа, че искането на Костов е нелепо. По две причини – практична и морална. Да си представим, че от ДПС го бяха послушали и бяха се отказали от този мандат в навечерието на празниците. Щеше да мине поне месец в

процедурни въртележки

преди да се стигне до служебно правителство, натоварено с отговорността да подготви изборите. Това правителство щеше да бъде назначено от Георги Първанов, а през това време, заети в политически сметки, депутатите щяха да изгубят допълнително ценно време за подготовка на необходимото законодателство, което закъснява и сега. Правителството нямаше да се занимава с работа по европейските фондове в името на които уж Костов иска предсрочни избори, а цялата така наречена политическа класа щеше да бъде ангажирана с позиционирането си за следващия мандат.

Това би било напълно изгубено време, да не говорим, че Първанов ще играе основна роля при подготовката на следващите избори. Погледнато от тази гледна точка Костов обслужва интересите на Първанов и най-ретроградните представители на БСП, защото иска да им подари възможността да оказват пряко влияние върху следващите избори. И ако от политическата гледна точка на един опозиционер искането на Костов е безумно, то от морална гледна точка

това искане е нахално

Самият Иван Костов губи прогресивно количество избиратели, но не поема отговорността и не напуска лидерския пост на ДСБ. Въпреки че нито едно от обещанията в началото и нито един от учредителните принципи на партията му не са спазени. Костов губи избор след избор, но не сдава мандата в партия, която има процент и половина одобрение.

В същото време иска от ДПС да се откаже от управленски мандат в неговия край и то с всички изгледи да го повтори след следващите избори. Не за друго, а защото няма силна и смислена опозиция. Това е политическо нахалство и за съжаление го виждаме у политик, който имаше всички шансове да остане с добро в историята на България.