Полудяването на цени и хора
13 март 2012Коментар на Мирела Иванова:
“Всеки пети българин страда от психично разстройство поне веднъж в живота си” - из новините на Вести.бг
Съвсем скоро присъствах на една дискусия по темата за гражданските протести и медийното им отразяване в центъра за дебат и култура “Червената къща”. Точно пред мен седеше и буквално непрекъснато се въртеше на мястото си един съмнителен в поведението си мъж, с опърпан външен вид и некъпан от доста време. На два пъти внезапно се изправи и внезапно си присвои думата, произнасяйки несвързани монолози с елементи на прозрения. Едно от тях си записах, защото силно ме впечатли. Мъжът с очевидно психическо разстройство каза, че живеем в “потребителски тоталитаризъм”. Уви, случката от „Червената къща” не е художествен похват, с който ще си послужа, защото нали в литературните творби най-често лудите или децата казват истината.
Накъде и докога?
Случката назовава атмосферата на шизофренна тревожност, която обитаваме напоследък. Иска ни се да продължим да съществуваме, да опазим някакво достойнство - ако е възможно с почтен труд и средства, ако е възможно и в собствената си страна, но не ни се получава. Масово и от години. А от няколко месеца, седмици, дни сме подложени не само на новинарска, но и на конкретна ценова атака, от яйцата през лекарствата та до горивата скоковете са в пъти. Дори традиционната и скромна българска прехрана, която включва хляб, сирене, кашкавал и мляко, заприличва на лукс и битът не просто се превръща в непрекъснато атакуваща ни нетърпимост, а си става откровен геноцид.
Невъзможността да обслужваме елементарно дори всекидневието си води до морални деградации, физически агресии и психически разстройства, защото иззема основни смисли от високата същност на живота. Даже направо си го обезсмисля: не може през 21 век в европейска България цел на утрешния ден да бъде купуването на половин килограм агнешко за Великден или плащането на зимния отоплителен сезон. Този сриващ и безконечен екзистенц минимум не е в състояние да отключи каквито и да било градивни енергии, нито лични, нито общи, за да се тръгне по пътя на икономически растеж, да се окуражи предприемаческия дух и да се създаде обществена атмосфера на предвидимост.
Логика ли е, та да я схванеш?
Да не говорим, че се пораждат логични въпроси от типа: защо хлябът ще поскъпне с 10 процента, щом има свръхпроизводство и на брашно, и на хляб? Защо яйцата са златни, щом в една пазарна икономика цените могат да се регулират с внос или други механизми? Логичните отговори от страна на правителството и присъдружните му държавни агенции обаче липсват, а също и логичните мерки и действия, и така се стига до парадокса, че колкото по-скъп става животът в България, толкова повече се обезценява.
Падат и последните човешки задръжки: напиваш се от безпросветна мъка и намушкваш съседа си с нож, на чиято трапеза си седнал да се веселиш; напушваш се в якото си безделие, яхаш бавареца, газ до дупка и прегазваш някого, който едва-едва се тътри на пътя ти, припознаваш съученика си като сдуханяк и зубър и го пребиваш.
С такава проста и горчиво-безумна броилка на всекидневните престъпления можем да назовем участта на всеки десети, пети и трети българин, изтрещял от обедняване, удавен в невъзможност да плува със замах сред потребителския океан, обезверен от провалящите се управленски проекти и самодоволния цинизъм на политическата класа, настръхнал от екзистенциални страхове, отчужден дори от самия себе си. Масово и от години.
Автор: М. Иванова, Редактор: Д. Попова-Витцел