“Постмодерният” български феодализъм

Когато слушаме скандалните новини от село Галиче, в което повече от десет години властва всесилният, та чак митологичен със своето могъщество кмет Цонко Чоков, разследван неведнъж от прокуратурата в Бяла Слатина и Враца, се питаме как така в европейска България през ХХІ век има място за не един и двама местни феодали. Някои, облечени и в институционалност, законно избрани наместници на държавата, други – новобогаташи с тъмни бизнеси и неограничени възможности и влияние, но въвеждащи “свой ред” и налагащи господството си с непозволени средства като насилие и насаждане на страх, “пазаруване” на хора в полицията, съда и прокуратурата.

Каква е причината за неотстранимостта на местните феодали и защо тяхната власт намира дори благоприятна почва сред населението, особено в места, населени от големи етнически общности - и ромски и турски?

Тягата към ред, макар и грубо и арогантно наложен, и сигурност, дори елементарна и на ръба на оцеляването, ли пораждат подчинението? Или то се корени в страха за насъщния, в безперспективността на хората?

Тягата към респект, все едно какъв

Достатъчно е да си припомним как половин Дупница коленопреклонно тачеше “приносите” на братя Галеви за “просперитета” на града: защитниците им изтъкваха облагородяването на градския парк, намалелите кражби и престъпни деяния. Полицията в Дупница, съдът и прокуратурата в Кюстендил, пък и навсякъде в страната, никога не са били възприемани с подобен респект от хората.

Идентичен е и случаят във “феодалното село” на Чоков, където той е наложил собствено правосъдие, основано на публични побои и палежи – кой може да защити “подчинените му” и кога? Всеки свидетел срещу деянията му се превръща в мишена, а това разгръща всепозволеността на кмета, обогатил се дори с чужди земи с подправени документи, “заразил с могъществото си” и своя непълнолетен още син . Да си припомним и “единния строй” към урните на последните избори, в Бяла Слатина още тече разследване за купуване на гласове.

Въпросът е и дали населяващите село Галиче искат да се спасят от този тип управление, не се ли боят да не бъдат оставени на самите себе си, на хаоса и безчинствата, които вероятно могат да настъпят след отстраняването на всесилният им бащица?

Много безутешни места – много местни феодали

Местните феодали, чиито имена се знаят добре, се възползват от общата несигурност в обществото, от вратички в законите и тромавото правосъдие, ако въобще го има, за да завладяват и подчиняват все повече хора, да ги поставят във всевъзможни зависимости. Трудно представимо е колко порочни схеми са разгърнати: на лихварство, фалшиви нотариални актове за земи и имоти, прехвърляне на дългове, заробване с нископлатен и опасен труд като във взривилия се завод “Миджур” край Горни Лом.

Бедността, гладът и неграмотността са сред най-преданите съучастници на феодалите, а какво да говорим за страха от насилие и липсата на поминък. Уви, съучастници са им и липсващите контролни органи на държавата, нехаещата или корумпирана администрация по места, и най-вече усещането за хаос и тотална несигурност в обществото.