По следите на Берлинската стена
19 май 2008Всеки, който минава през Берлин днес, си задава въпроса: "Къде съм сега, в източната или в западната част?" Когато тръгвах за Берлин, приятели ми казаха: ”Ще се ориентираш по светофарите - видиш ли човече с шапка – това е източен Берлин. Познатите светофари в София са в западен Берлин”. Това не се оказа точно така. Не е лесно човек да се ориентира и по табелите на кръстовищата с надпис Berliner Mauer, както и по очертанията от павета или каменни блокове върху асфалта. Следите, останали от Берлинската стена днес, са малко.
От издигнатата през 1961 година стена, с дължина 155 км., са останали едва 3 км., разпръснати из Берлин. Останалите 152 км. бързо са демонтирани през есента на 1989 година. Останали са и само 5 вишки от всичките 302. Край една от тях, на метри от Potsdamer Platz, правим снимка за спомен.
Следите на Берлинската стена
търсим заедно с историка от Дюселдорф д-р Антонис Хилберс.
„В началото, през есента на 1989 година, когато падна Стената, бяха радостта и сълзите. После, когато от стената останаха само парчета бетон, а цели блокове заминаха в частни колекции, дойде и тревогата, че няма да опазим свидетелствата за историята на Берлин", ми казва д-р Антонис Хилберс, с когото заедно вървим по “следите„ от стената – на Niederkirchenstrasse.
На тази берлинска улица, недалеч от Potsdamer Platz, от прочутия музей Мartin Grоpius-Bau, близо до Сhackpoint Charlie и до сградата на концерна Axel Springer, е оцеляло едно от последните големи парчета бетон.
Макар и невидима днес, Берлинската стена си остава главната атракция на германската столица. Затова и преди две години от кметството на Берлин съобщават, че ще се инвестират 40 млн. евро, за да бъдат запазени последните следи от стената.
Символ на разделението на Европа
И въпреки многото за и против, проектът за електронния гид ще се реализира тази година. Само след месец, чрез сателитната система GPS ще се показва Берлинската стена. От юни всеки желаещ ще може да проследи виртуално символа на разделението на Европа, на пет от местата, през които е минавала стената.
Вървим с д-р Хилберс по Zimmerstrasse. Toку що сме отминали Сhackpoint Charlie и спираме пред паметната плоча на Петер Фехтер, който е първата жертва на Стената. Година след издигането й младият източногерманец прави опит да я прехвърли. Прострелян е от гранични войници на ГДР. Пада обратно в сектора от източната страна. 40 минути кърви в зоната на смъртта между съветския и американския сектор. И умира от раните си.
Така, докато вървим с историка Антонис Хилберс покрай останките от Берлинската стена, виждам настоящето й, научавам за проекти за бъдещето й, чувам и факти от миналото й. Като този, че само месец и половина преди издигането на стената между Западен и Източен Берлин тогавашният ръководител на ГДР Валтер Улбрихт казва:
„Никой няма намерение да издига стена”
Както и за оная пресконференция на друг партиен ръководител от Източна Германия Шабовски и за неговата случайно изпусната реплика, която на практика превръща в реалност падането на стената.
На 9 ноември 1989 година ръководители на бившата социалистическа партия и на ГДР дават пресконференция. Целта е да съобщят за изготвения нов закон за свободно движение на гражданите на Източна Германия. Унгария вече е отворила своята граница с Австрия, първите източногерманци са напуснали ГДР през посолствата на Западна Германия в Прага и Варшава. Факт са и демонстрациите в Берлин и Лайпциг. Ерих Хонекер си е отишъл.
На пресконференцията на 9 ноември 1989 година източногерманският политик Шабовски е запитан от италиански журналист: „И кога влиза в сила законът за свободно придвижване на източногерманците?” Шабовски не знае отговора на въпроса. Объркано търси в папките пред себе си. И отговаря: „От този момент. Веднага”. Това е
репликата, която отваря Берлинската стена
Хиляди източногерманци, чули по радиото новината за отварянето на границата между Източен и Западен Берлин, тръгват към граничните пунктове.
Трабанти и хора поемат по железния мост Bornholmerstrasse – това е първият граничен пост, който е отворен на 9 ноември в 23:30 часа. Телевизионните кадри от този миг обиколиха света. Днес, на самото място, има плоча с надпис и звук: "В нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година, на моста на улица Борнхолмер, Стената за пръв път се отвори след 13 август 1961. Берлинчани отново се събраха." После следват потоците от Александър Плац към Кройцберг по улица Хайнрих Хайне, към Фридрихщрасе. И така в нощта на 9 срещу 10 ноември Берлинската стена пада.
До издигането на стената 3 млн. източногерманци напускат ГДР, ми казва в края на нашата среща край останките на Стената д-р Антонис Хилберс. След издигането на Стената над 230 хиляди източногерманци бягат от ГДР. Около 5000 правят опит да прехвърлят Берлинската стена. Твърди се, че около 200 са загиналите при опит да преминат нелегално Стената.
Всеки, който минава през Берлин днес, си задава въпроса: "Къде съм сега, в източната или в западната част?" Макар и невидима днес, Берлинската стена си остава главната атракция на германската столица.