Турското правителство направо е обсебено от идеята да изпрати зад решетките всички гюленисти. В същото време изглежда, че управляващата Партия на справедливостта и развитието няма абсолютно никаква дългосрочна стратегия. Вместо това импулсивно се опитва сякаш да вкара Запада в цугцванг.
Извънредното положение, въведено след проваления преврат през юли 2016, е в сила в Турция вече повече от година. Оттогава досега бяха арестувани над 50 хиляди души, сред които и 54 германски граждани. 11 от тях са заподозрени в терористична дейност. Една от тях е преводачката и журналистка Мешале Толу. Процесът срещу нея започна на 11 октомври, повече от пет месеца след арестуването ѝ. Обвиняват я, че била „член на терористична организация".
Мешале Толу – една от многото
И не е само Толу. Преди няколко дни турската прокуратура поиска 15-годишно лишаване от свобода за германския правозащитник Петер Щойтнер, който уж бил свързан с терористични групировки. Жертва на вълната от арести станаха и други чужденци в Турция, включително и американци. Пастор Андрю Брънсън, който ръководеше една малка черква в Измир, беше обявен от правителство за „заплаха за националната сигурност".
Твърдите мерки срещу предполагаеми активисти на движението на Гюлен продължава. Президентът Реджеп Тайип Ердоган няма да миряса, докато не се добере до Фетхуллах Гюлен – човека, когото смята за организатор на проваления преврат. Гюлен обаче живее в емиграция в САЩ. В едно телевизионно обръщение Ердоган предложи да размени пастор Брънсън срещу Гюлен, а това послание е повече от ясно: турският президент няма да се поколебае да продължи арестите, за да принуди Запада да изпълнява собствените му условия.
Според един указ, издаден в рамките на извънредното положение, турското правителство има право да разменя чуждестранни затворници в турските затвори срещу затворници, които би му предала друга държава.
Сигналите, които изпраща турското правителство, са противоречиви. То от една страна подчертава, че добрите отношения със Запада са от огромно значение. От друга страна обаче арестите на чуждестранни и на турски граждани непрекъснато нажежават атмосферата между Турция и западните ѝ съюзници.
Нужна е някаква разумна стратегия
Деескалация може да се очаква единствено тогава, когато Анкара излезе с някаква разумна, дългосрочна дипломатическа стратегия. А отношенията ѝ с Германия може още повече да се влошат през идните години, ако Джем Йоздемир от Зелената партия стане външен министър в Берлин.
Турското правителство най-после трябва да разбере, че стратегията му да използва чужди граждани като инструмент за шантаж и по този начин да налага собствената си воля, в дългосрочен план изцяло ще изолира страната.