Преди 25 години ООП се изтегли от Ливан, но това не донесе мир

До 1970 година, когато ООП се премести в Ливан, откъдето продължи борбата. Израел само чакаше подходяща възможност, за да нахлуе в Ливан и да се справи с ООП. Такава му се откри през юни 1982 година. За събитията припомня Петер Филип.

Август 1982 година. Вече седмици наред израелските войски обсаждат западната част на ливанската столица Бейрут и обстрелват позиции в този край на града, където се укрива ръководството на ООП начело с Ясер Арафат. Това е последното убежище на палестинските бойци, които малко преди това израелските войски са прогонили от Южен Ливан. Израелският министър-председател Ариел Шарон е твърдо решен веднъж-завинаги да прекрати дейността на ООП в Ливан. Израелското настъпление е започнало на 6 юни, малко по-късно войските вече са в Бейрут и започват обсадата на ислямската западна част от града. В продължение на седмици се води позиционна градска война, която докарва неволи и страдания най-вече на цивилното население. Така постепенно възниква идеята, че проблемът може да се реши само с изтеглянето на ООП от града. Филип Хабиб, експерт по близкоизточните въпроси на САЩ, води преговорите за това изтегляне. То трябва да стане под закрилата на международни войски от Франция, Италия и САЩ, които след това да поемат контрола над Западен Бейрут. Първите войници пристигат в Бейрут точно преди 25 години, на 21 август 1982, а на 30 август евакуацията на ООП вече е факт. По-късно в едно интервю Ариел Шарон ще изрази съжалението си, че не е успял да убие Ясер Арафат още тогава в Бейрут. По време на самото изтегляне обаче като израелски министър на отбраната той смята постигнатото за успех.

“Израел не претърпя поражение в тази война. Терористичните организации на ООП бяха изцяло разбити. Те вече не съществуват като такива.”

Бойците на Ясер Арафат се изтеглят от Бейрут в Тунис, в Южен Йемен, в Египет и в други арабски старни. Част от тях, начело с Ясер Арафат, малко по-късно отново се появяват в Северен Ливан, защото възнамеряват да подновят борбата на ООП срещу Израел. Впрочем, Арафат го е казал още при напускането на Бейрут:

“На моите плещи е легнала отговорността заедно с вас да продължа този дълъг поход. И аз ви обещах, че походът ще продължи, докато получим възможност да създадем своя собствена, независима държава – със столица Ерусалим.”

Преди 25 години Арафат и ООП все още са далеч от тази цел. Но и Ливан няма толкова бързо да се умиротвори. След евакуцията на ООП международните части се изтеглят, защото се надяват, че пътят към нормализацията вече е открит. На първи септември 1982 година президентът на САЩ Роналд Рейгън звучи оптимистично:

“Изтеглянето на ООП от Бейрут приключи. Сега можем да помогнем на ливанците да възстановят страната си, разкъсана от войната. Дължим го и на себе си, и на идните поколения: трябва да действаме бързо. Един стабилен и единен Ливан е в основата на надеждите ни за мир в региона.”

Израел окупира и западната част на столицата Бейрут, а дни по-късно е убит избраният президент на Ливан Бешир Джемайел. Само след още два дни светът записва нова черна страница в историята си: клането в лагерите Сабра и Шатила. След изтеглянето на ООП палестинските бежански лагери са останали без въоръжена защита и християнските милиции нахлуват в тях, избивайки стотици хора, включително жени и деца. Оценките за броя на жертвите са различни и достигат дори до 3500 души. Светът е потресен, Израел е принуден да проведе публично разследване, което в крайна сметка установява, че Ариел Шарон не бива повече да заема политически постове. САЩ заедно с Франция и Италия отново изпращат умиротворители в Ливан, които остават там до края на 1984 година. Тогава са принудени да се оттеглят след цяла серия тежки нападения. С две думи: изтеглянето на ООП от Ливан беше само епизод, който не реши проблемите нито на израелците и палестинците, нито на Ливан нито пък на столицата му Бейрут.