Предсрочни избори? Няма да е тия дни.

Коментар от Татяна Ваксберг:

Корнелия Нинова наистина трябва да е мъж и половина, както гласи уличният фолклор. Вижте само какво породи нейното избиране на шефския пост в БСП: един от коалиционните партньори на ГЕРБ напусна управлението, левицата се стегна за общ кандидат за президентските избори, а действащият президент, председателят на парламентарната група на управляващата партия и десетина популярни анализатори тръгнаха да обсъждат вероятността от предсрочни избори. И всичко това след като БСП, тази двойно по-слаба от ГЕРБ партия, се сдоби с нов председател. Човек би могъл да си помисли, че ГЕРБ се е уплашил от евентуално засилване на социалистите.

Ето защо няма да има предсрочни избори

Твърди се, че има и втора причина да се очакват предсрочни избори. Тя се крие в това, че след президентското вето върху Изборния кодекс българите в чужбина може отново да имат повече възможности да гласуват. Перспектива, която никак не се харесва на Патриотичния фронт. “Патриотите” са си поставили за цел да попречат на гласуването в Турция и твърдят, че по този въпрос не търпят компромиси. Така по едно и също време ГЕРБ се оказа с един партньор по-малко (АБВ с 11-те му депутати) и пред възможността да загуби още един (Патриотичния фронт с 18-те му народни представители). Каква по-логична прогноза от тази, че се задават предсрочни избори?

Но не се задават. Поне не в близко бъдеще. След загубата на АБВ и на част от Реформаторите, ГЕРБ остава с подкрепа от 114 гласа, което математически не е достатъчно за удържането на правителство, но на практика така са оцелявали и други кабинети. Ако загуби и Патриотичния фронт, ГЕРБ съвсем би останал без нужните му гласове, но пък би могъл да си ги набави от другаде. Например от Българския демократичен център - едно формирование, което не би влязло в следващ парламент и затова има всички основания да поддържа оцеляването на сегашния. ГЕРБ би могъл да си набави гласове и от независимите народни представители, сред които са и депутатите от новата партия на Лютви Местан ДОСТ.

Как да прогнозираш нещо несистемно?

Фаталната грешка при прогнозирането на българския политически живот се дължи на хипотезата, че той е прогнозируем по законите на политическата логика. Само че поне от десетилетие насам реалността е друга. Така например няма особено значение дали дадена политика е съвместима с друга, за да влязат двете в коалиция и да си помагат взаимно. Най-силният пример е от времето на Тройната коалиция, когато царисти управляваха заедно с антимонархисти, а бивши комунисти - с пострадали от комунизма. Друг пример е правителството на Пламен Орешарски, в което ултранационалисти и партия на етническите турци се оказаха с обща подкрепа за кабинета. Трети пример е сегашното правителство, в което антикомунистическа и ненационалистическа формация се съюзи с формирование на бивши комунисти и с формация на ултранационалисти. Среда, която толерира подобни съюзи, едва ли подлежи на прогнози от политическо естество. Освен ако самото разбиране за политиката не е достигнало неудържима фаза на преформулиране, разбира се.

Ако не можеш да купиш целия влак

Към абсурдността на коалициите се добавя и нов феномен - практиката да управляваш, докато твърдиш, че си в опозиция. Така постъпи “Атака” през 2013 година - подкрепяше правителството, докато се обявяваше за негов опонент. Така постъпи и Реформаторският блок - управлява няколко министерства, докато половината му състав твърди, че е излязъл в опозиция на управлението. Колко уместно е в тези условия да се прилага традиционната политическа прогноза? Все едно да кажеш, че мафията ще изчезне, защото е незаконна.

Да го преведем на езика на българския парламент: дали ще има или не предсрочни избори, не зависи от това дали ГЕРБ губи или не подкрепата на даден партньор. Националният опит сочи, че когато един партньор си отива, неизменно се появява друг. Или още по-грубо - ако не можеш да купиш целия влак, със сигурност ще се разбереш поне за един-два вагона.