Президентски избор в Ливан
22 октомври 2007
Всъщност беше планирано новият президент да бъде избран на 25 септември. Опозицията обаче така и не се яви в парламента и поради липсата на кворум изборът на приемник на президента Емил Лахуд се провали. Изглежда обаче, че правителството и опозицията няма да успеят да се споразумеят и днес. Насиб Лахуд, който е братовчед на държавния глава и депутат от управляващата коалиция, изразява съжаление заради поведението на опозицията:
“Да не участваш в парламентарната работа седмица, две или три може и да е приемливо. Но да се бойкотират изборите, за да се създаде вакуум на президентско равнище, това е абсолютно неприемливо.”
До това положение се стигна поради различни причини: поради втвърдяването на фронта между правителство и опозиция, но и защото опозицията иска повече места в парламента, отколкото й се полагат на базата на изборите от 2005. Естествено става дума също за външнополитическата ориентация на ливанската политика: правителството се подкрепя от Запада, опозицията – от Сирия и Иран. Дълги години в Ливан бяха разположени сирийски войски, които естествено упражняваха влияние върху политиката на Бейрут. Правителственият лагер е убеден, че Дамаск стои зад серията от атентати срещу стоящи близо до правителството политици. Синът на убития бивш премиер Харири, Саад, казва:
“Не искаме външна намеса в тези президентски избори. Членове на нашия парламент бяха убити от терористи с цел да разрушат нашата демокрация.”
Тази позиция намира благоприятен отзвук във Вашингтон. Президентът Буш прави всичко възможно, за да ограничи влиянието на Сирия и Иран в Ливан:
“Аз съм дълбоко обезпокоен от чуждата намеса в изборите. Ние сигнализирахме ясно на държави като Сирия да се въздържат от подобни действия.”
В Дамаск естествено отричат всякакво съучастие в атентатите и вътрешнополитическите интриги в Ливан. Същевременно е ясно, че сирийците не са повече в състояние да наложат избора на следващия президент. Така че ако днес, а сетне и на последната възможна дата, 24 ноември, не бъде избран нов държавен глава, Дамаск няма да може да попречи на правителството да определи следващия президент на Ливан.
Подобно развитие естествено ще изостри още повече конфронтацията между правителство и опозиция. Освен това то ще отнеме и последната надежда на бившия генерал Мишел Аюн да стане президент на страната и като един вид “ливански Де Гол” да я поведе към нови синини. Затова още преди месеци Аюн пророкува, че президентските избори не били най-важното в Ливан.