През 21 век: в САЩ "лекуват" хомосексуалните си деца

Потънал в сълзи, 16-годишният Матю най-после признал пред баща си, че изпитва влечение към момчетата. Двамата тъкмо прекосявали с колата Бруклин. Бащата отбил до тротоара и подхванал спокоен разговор със сина си.

„Реакцията му много ме зарадва", разказва 30-годишният днес Матю Шурка. „Каза ми, че ме обича, независимо от всичко." Бащата обещал да се погрижи. В онзи момент Матю изобщо не предполагал, че ще го подложат на терапия, за да бъде „излекуван" от хомосексуалната си ориентация.

700 хиляди съдби

Проучвания на калифорнийския институт „Уилямс" показват, че в САЩ близо 700 000 души са преминали през такава терапия. Половината от тях са на възраст под 18 години. „Тъй наречената „репаративна терапия" си поставя за цел да промени сексуалната ориентация или пък половата идентичност на ЛГБТ-личности", обяснява Кристи Малъри от института „Уилямс". „Онези, които предлагат подобна терапия, все още вярват, че хомосексуалността е някакво увреждане, подлежащо на лечение", казва тя и добавя, че освен терапевтите, подобна дейност извършват и религиозни организации.

„Да, църквата определено е голям проблем, защото за някои християни да си гей или лесбийка е грях", казва Матю Шурка. В момента 57 000 момчета и момичета на възраст между 13 и 17 години преминават през подобна църковна терапия, предполагат специалистите от института „Уилямс". В редица щати вече бяха приети закони, които забраняват платената репаративна терапия. Но религиозната терапия е безплатна, тоест - остава си разрешена.

Обикновено родителите са онези, които вкарват всичките тези десетки хиляди момчета и момичета в коловоза на репаративната терапия. Много от бащите и майките просто не желаят да приемат различната сексуална ориентация на децата си.

Хомосексуалността все още е натоварена с какви ли не предразсъдъци, казва Матю Шурка. Според него младите хора възприемат хомосексуалността много по-спокойно в сравнение с предишните поколения. Тъкмо поради това с родителите възникват големи трудности, когато син или дъщеря признаят своята различна ориентация и помолят за подкрепа.

"Ако не си силен мъжага, не струваш пукната пара"

Матю е израснал в консервативно еврейско семейство в едно от нюйоркските предградия. „Баща ми е роден в Израел, но родителите му са иранци", обяснява 30-годишният мъж. По-късно семейството емигрирало в САЩ, където бащата започнал собствен бизнес. „Той ми каза: Ако това подлежи на терапия, бих предпочел да си хетеросексуален. В неговия свят не струваш пукната пара, ако не си силен мъжага", разказва Матю. Именно под влияние на баща си, който смятал, че като гей ще има огромни трудности в живота си, Матю решил да започне терапията.

Терапевтът, при когото отишъл заедно с баща си, изповядвал един широко разпространен възглед: всички хора изходно са хетеросексуални, а хомосексуалната ориентация е резултат от някаква травма, преживяна в детството. На първия сеанс Матю се чувствал ужасно напрегнат и уплашен, но разговорът все пак преминал добре. Следващите сеанси вече се провеждали по телефона, защото терапевтът практикувал чак в Калифорния - бащата на Матю се опитал да избере най-добрия.

При Матю репаративната терапия се свеждала единствено до беседи. Но други хора, преминали през нея, разказват наистина страшни неща. Често пъти се практикува така наречената „аверсионна" или „електроконвулсивна терапия", в чиито рамки на пациентите се пуска хомосексуално порно, а в същото време ги подлагат на електрошокове в комбинация с предизвикващи повръщане медикаменти. По този начин в главите им хомосексуалността трябва да се свърже с отрицателни емоции.

Терапевтът на Матю бързо „открил" къде се корени хомосексуалността на пациента му. „Каза ми, че в детството си съм имал прекалено много жени като пример за подражение", спомня си Матю. Според терапевта, момчето било имало прекалено близка връзка с майка си и с двете си сестри, а и поддържало твърде много приятелства с момичета. „Затова първата стъпка в лечението беше да прекарвам по-малко време с жени и повече с мъже", разказва Матю. В продължение на седмици не бивало да общува с майка си. Той самият имал съпротива срещу тази мярка, но въпреки това изпълнил указанието. Майка му също се подчинила, макар че след няколко седмици ѝ дошло до гуша и казала: „Не знам как може да бъде полезна една терапия, която отделя дете от майка му".

Мъки години наред

Няколко здравни организации в САЩ предупреждават, че репаративната терапия крие много опасности. Тя е вредна за организма, а и не дава никакъв ефект, твърди Американската медицинска асоциация. Матю също бързо забелязал, че терапията му се отразява много зле. Изпаднал в депресия, наддал 30 килограма и често мислел за самоубийство. „Две години го обмислях, но тъй и не посмях", признава той.

Минали цели пет години, докато най-после решил да прекъсне терапията. „Много пъти съм питал дали има примери с хора, които успешно са променили ориентацията си", разказва Матю. И след като терапевтът тъй и не му посочил конкретен пример, младежът постепенно започнал да се съмнява. На 21-годишна възраст, измъчван от тежки психически проблеми, Матю се отказал от репаративната терапия. Трябвали му още две години, докато се отърве от депресията.

Днес Матю живее в малко жилище в Манхатън. И си е изборил свободата да бъде такъв, какъвто е. Има си приятел и напоследък е един от най-важните активисти на движението срещу репаративната терапия в САЩ. Неговата организация "Born Рerfect" помага на хора, които са станали жертва на опити за промяна на сексуалната им ориентация. А основната му цел е да бъдат наложени закони срещу тази терапия. „Искаме да сложим край на стигматизирането. Хората най-сетне трябва да разберат, че е нормално да си хомосексуален", казва Матю.

"Предразсъдъците са много жилави"

Междувременно баща му го помолил за извинение. „Днес той вече приема моята ориентация. Не му харесва обаче, че станах активист", обяснява Матю и добавя: „Абсурдно е, че в САЩ са разрешени еднополовите бракове, но подобни терапии все още не са забранени".

Матю силно се надява, че през следващите години отношението към хората с различна сексуална ориентация ще се промени. Но затова се иска още много труд. „Предразсъдъците са жилави, а доста хора все още искат нас да ни няма", казва Матю.