Приднестровието: една кървяща рана в Източна Европа

"Искаш да се оплачеш от нас? И на кого? Ти май си много глупав, или пък се правиш на такъв!", присмива се приднестровският граничен полицай. Той и неговите колеги охраняват една граница, която от гледна точка на международното право изобщо не съществува. Приднестровието - тясната ивица земя на източния бряг на река Днестър - се откъсна през 1992 година от Молдова с руска помощ. Преди това имаше кратък въоръжен конфликт между Молдова и самообявилата се Приднестровска република. Последната не разполага с международноправен статут.

„Нас и бездруго никой не ни признава", добавя граничарят. Даже и Русия не го е направила, макар да продължава да изпраща в сепаратисткия регион свои войници за участие във военни учения. По граничните пропускателни пунктове хората често стават жертва на заплахи и изнудване: "Или даваш 200 евро, или в колата ти ще се намери я дрога, я оръжие. Кое от двете предпочиташ? Ако не дадеш пари, ще те откараме на едно място и ще те заключим. Затова по-добре давай парите!". За подобно горчиво преживяване разказва един от придружителите на група репортери от ДВ в Република Молдова, от когото също бил искан рекет. Той работел за неправителствената организация Promo-LEX в столицата Кишинев, но не храни никаква надежда, че някога ще успее да си върне въпросните 200 евро. От неговата неправителствена организация подчертават, че през последните години подобни случаи на изнудване са се увеличили рязко.

Алексей Мокреак също познава този проблем. Той е прекарал 30 дни в затвора без никаква причина. "В една килия бяхме наблъскани 36 души, а разполагахме само с 6 купички и 6 лъжици", разказва той. Досега Мокреак е бил задържан 4 пъти. Обвинили го, че не зачита установения държавен ред в Приднестровието - т.е. реда в една държава, която изобщо не съществува според международното право. "Всеки път ме освобождаваха без никакво обяснение или извинение. Дори настояваха да си платя за престоя - сякаш съм бил на хотел", възмущава се той.

Изтезания и неизяснени смъртни случаи в армията

Алексей Мокреак е роден в малкия град Григориопол в Приднестровието. Когато в началото на 1990-те години избухнала войната, той се сражавал на страната на Република Молдова срещу приднестровските сепаратисти. И днес Мокреак е политически активен и се застъпва за връщането на Приднестровието в състава на Република Молдова, но не крие и разочарованието си от политиците в столицата Кишинев: "Те винаги са се огъвали", добавя той. Повече от 20 години след войната и малко след като Русия анексира Крим през 2014 година, приднестровските милиции отново тръгнали да обикалят къщите на хората, за да набират млади мъже за нуждите на армията, разказва Алексей. В малката самопровъзгласила се Приднестровска република с около половин милион население армията е търсен работодател.

"Преди младежите бягаха от военна служба, но сега всички искат да имат военен чин - това им осигурява сигурни доходи и пенсии", казва Мокреак и добавя: „има, разбира се, и изключения - който не желае да става военен, рискува да бъде наказан и дори да попадне в затвора. Но и в армията не се отнасят с тях много по-различно, отколкото в затвора: новобранците ги унижават, изтезават и бият. Някои от тях не издържат и посягат на живота си", разказва Мокреак. От неправителствената организация Promo-LEX са се заели да проучват подобни случаи. Благодарение на техните усилия някои факти вече стигнаха до Европейския съд по правата на човека.

"Приднестровските власти обаче са облагодетелствани от това, че никой не може да ги санкционира", посочват още от неправителствената организация. Република Молдова не е в състояние да упражнява никакво юридическо влияние над Приднестровието, а приднестровското ръководство игнорира международните институции изцяло. Русия също отхвърля всякаква отговорност, въпреки че Европейският съд за човешките права определи режима в Приднестровието като марионетка на Москва.

Хората търсят начин да се махнат

Голямата част от населението на Република Молдова е румънскоговорящо - почти целият регион е принадлежал преди Втората световна война към Румъния. Който има румънски корени, може лесно да си издейства румънско гражданство, а заедно с него да стане и гражданин на ЕС. Около 60 процента от населението на Приднестровието са рускоговорящи и нямат румънски корени. Въпреки това и младежи от руски или украински произход успяват да вземат румънски паспорт, който се превръща в техен входен билет за богатия европейски Запад, твърди Мокреак.

Но не само мъжете бягат. "Дъщеря ми е в Германия", казва 70-годишната Феодосия, която живее в малкото селце Варнита. Тя обаче не може да си представи, че би могла да напусне родния си край и да се пренесе при дъщеря си в Германия. "На Запад ще ме третират като човек втора класа", казва тя. Близостта с Русия ѝ помага да води скромен живот в периферията на Европа – благодарение на крайно ниските цени на руския газ, който получава Приднестровието, както и нейното село в буферната зона.

В един от най-бедните региони на Стария континент наличието на проевропейски или проруски симпатии сред хората нерядко се влияят от съвсем прозаични неща като цената на газа. Хората от Приднестровието, както и тези от цяла Молдова, вече са платили твърде висока цена заради политиката. Понякога дори и човешки живот.