Призракът на албанското минало

Тайните остават добре скрити в архивите на комунистическите тайни служби. Защото в Албания все още няма закон за досиетата. Повече от двайсет години след първите свободни избори в страната, тамошните правителства отказват да отворят архива на бившата тайна служба. Потърпевшите настояват истината най-сетне да излезе на бял свят.

Закони за досиетата на бившите служби за сигурност има отдавна в почти всички други посткомунистически държави. Те позволяват да се надникне в тайните документи и да се провери дали и под каква форма сегашни активни политици са били замесени в престъпленията на комунистическата диктатура.

Виновни няма

Две години след падането на комунизма току-що избраният тогава президент Сали Бериша заяви, че той никога няма да допусне отваряне на досиетата: "За диктатурата е виновна не само диктатурата. Има хиляди семейства, в които съпруги са следели мъжете си, синове са предавали бащите си. Нима искаме да разрушим тези семейства?"

За Ана Камински, експерт от Германската фондация за осмисляне на комунистическата диктатура в ГДР, тази аргументация е абсолютно сбъркана: "Тъкмо жертвите имат право да знаят кой и защо им е сторил зло. Това, че повече от 20 години след края на комунизма е трудно да се предприемат юридически мерки, е друг въпрос. Главното е, че обществеността има право да узнае цялата истина."

В Албания бяха предприети впрочем няколко опита да се издейства със закон отварянето на досиетата - за последен път преди две години. Но всички опити се провалиха пред Конституционния съд. Съдиите обосноваха решението си с опасенията от политически мотивиран "лов на вещици" срещу ръководни политици.

Липса на правно-демократична култура

Само че тъкмо липсващото осмисляне на комунистическото минало потвърждава тези опасения. Междувременно на албанската политическа сцена бушува с пълна сила война на слуховете. Ръководни политици обвиняват противниците си, че те или членове на техните семейства са били комунистически престъпници. Никой не може да се защити както трябва, тъй като досиетата остават под ключ.

Работата обаче няма да се оправи просто с приемането на един закон, смята албанският историк Артан Путо. Проблемът според него е в изначалната липса на правно съзнание у хората и в държавно-правните недостатъци на страната: "За да бъде такъв закон ефективен, трябва да е налице ясно разделение между изпълнителна власт и правосъдие. В противен случай всичко ще се изроди в нов политически цирк", казва историкът.

Автор: З. Арбутина, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова