При баба на село за марихуана

Коментар на Мирела Иванова:

“Дядо и баба отглеждат канабис в гора близо до Петрич”. Из вестник “Новинар”

Само който не се е вмислял в българските “чудеса” на икономическа и социална адаптация, в паралелното труженичество по десетки полулегални фронтове, само той би се удивил от факта, че отглеждането на канабис в плантации, в градини и в саксии по балконите е новооткрит от петричката полиция поминък. Канабисът е зелено злато за мнозина български сънародници, от деца до старци. За пречупено стръкче миналата седмица едно шестнайсетгодишно момче уби друго, дванайсетгодишно. Възрастни хора, прехвърлили седемдесетте, се бъхтят от заран до вечер, за да отгледат добра реколта от хипнотичното растение.

Новите български реалности

В югозападните краища на България, по места, забравени и от Бога, и от държавата канабисът избуява със страшна сила. И това далеч не се дължи единствено на благоприятните климатични условия. Не се дължи и на позитивни и подканящи предизборни лозунги, на евросубсидии или вдъхновение от старата поговорка “Залудо работи, залудо не стой”.

Причините да се отглежда канабис с тонове са простички. В основата е високата доходност: печели се толкова добре, че е достатъчно и предостатъчно за всички по веригата. Организацията е изградена, от раздаването на семената до прибирането на готовата продукция. Налице е и нагласата, че щом законът не сработва за едни, извършили къде-къде по-крупни престъпления, ще пропусне и други, пък все ще се намери верният човек, комуто да се плати, за да си затвори очите.

Експлоатира се трудът на бедни и недотам образовани възрастни хорица, оставени на собствената си невъзможност да оцеляват, изпаднали трайно и крайно от разбриданата социална мрежа. С други думи, избягват се и моралните бариери, защото хванатият в капана иска да излезе на всяка цена, нравствените терзания са последното, което го измъчва.

Жилавата "черна" предприемчивост

Ако съществуваха перспективи в оранжериите за канабис да се отглеждат домати или други зеленчуци и от тях да се печели добре, тогава картината щеше да изглежда другояче. Сега е с афганистански оттенък – и там мизерстващото население се прехранва главно от производството на опиум. С което твърдя не, че България е Афганистан, а друго: от години в страната съществуват дълбоки и незапълнени пробойни в икономическо-социалната структура на държавата.

Неслучайно във времето след промяната преживяхме бум на т. нар. “ментета”: за сметка на здравето на гражданите се произвеждаха и разпространяваха изумителни фалшификати в почти всички отрасли на леката промишленост. Пак по това време направо със скоростта на светлината се изградиха мрежите за наркоразпространение, каналите за внос на крадени коли и прочие.

Докато т. нар. “черна” предприемчивост се развиваше и богатееше с пари и територии, държавата сякаш спеше. Сега дава признаци на събуждане тук и там. Особено важно е това в навечерието на местните избори, когато кандидатите за кметове и общински съветници вместо да се млатят по кръчмите, трябва да помислят за икономическите перспективи и програми на своите региони. Да предложат конкретни визии за развитие и възможности за живеене от почтен и регламентиран труд. Инак си е преливане от пусто в празно, от една партия в друга, но на това се и нагледахме, и наживяхме. Дано не провиждаме бъдещето поносимо, само когато сме се напушили с канабис.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев