Провалът Вулф

Кристиян Вулф за президент - това е вероятно най-глупавият от всички политически проекти през последните няколко години в Германия. Християн-демократите, либералите и канцлерката Ангела Меркел заедно го избраха и сега заедно носят отговорността за неговия провал. Всички знаем, че е имало и по-подходящи кандидати от него. Но Меркел, Вестервеле и техните партийни тактици очевидно тогава са мислели за всичко друго, само не и за доброто на страната.

Сега, когато Вулф е аут, всички са наранени - и президентската служба, и канцлерката Меркел, и нейното коалиционно управление, и образът на политиката като цяло. Истинска беда.

Съчувствието не е политическа категория

Въпреки това обаче Кристиян Вулф заслужава такова. Неговата оставка е безпрецедентен случай в историята на страната. До вчера той все още беше държавен глава, под краката му се разстилаха червени килими. А сега изведнъж се озова никъде и даже трябва да се страхува за полагащото му се пожизнено месечно възнаграждение. И когато казва, че е наранен, той със сигурност не лъже.

Но Кристиян Вулф сам си е виновен. Той сам се провали. И сега е оставен сам да преживява трагедията на човека, който много е искал да бъде Голям, но се е оказал твърде малък за височината на поста, пострадал така тежко от неговата посредственост. Неговият провал като президент е резултат от провала му да опровергае отправяните му обвинения.

Невинен до доказване на противното?

Когато прозвучаха първите изстрели срещу него заради близките му отношения с бизнесмена Гееркенс, Вулф не намери куража да си признае, че е взел изгоден кредит. С методите на некомпетентния адвокат той се опита да подведе цял един парламент на провинция и да спре критичните публикации около аферата. И много въпроси останаха без отговор. По време на целия скандал Вулф беше зает само с едно нещо - да следи, какво още от кирливите му ризи излиза на светло, и да признава само онова, което повече не можеше да крие. Постепенно ставаше все по-ясно, че начело на Германия вече не стои един държавен глава, в лицето на федералния президент, а един политически кариерист, който много нескопосано бърка личното и служебното.

Някой би могъл да възрази, че и политиците са хора, и да ни припомни, че е човешко да се греши. И ще бъде прав. Вярно е също и това, че дори и президентите би трябвало да са невинни до доказване на противното. Но нека кажем и това - в случая не става въпрос за някой си световно неизвестен политик, който седи на последния ред в еди кой си общински съвет. От държавниците, и преди всичко от държавния глава, се очаква много повече субстанция от водещите принципи като благоприличие, кураж, доверие, благонадеждност, праволинейност. Един президент трябва да е на висотата да изпълнява всички тези очаквания. С право обществото очаква от него да бъде пример и ориентир в един свят, в който примерите стават все по-рядко срещано явление.

Кой ще е наследникът?

Кристиян Вулф не успя да се издигне до тази висота. Което не означава автоматически, че той е лош човек. Но той беше лош президент. За негови наследници се спрягат имената на военния министър Томас де Мезиер, на министъра на финансите Волфганг Шойбле, на социалната министърка Урсула фон дер Лайен, както и на бившия шеф на Комисията за архивите на Щази Йоахим Гаук, който беше кандидатът на опозицията и при избора на Кристиян Вулф.

АГ, ШО, РН, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева