Простащината набъбва пред очите ни

Чета заглавията на тиражните вестници, гледам снимковия материал, слушам интервютата с началници и политици, наблюдавам начина, по който общуват хората около мен… (Копеле, копеле!…) Каква завършена обществена деградация! Борат се възприема не като културен феномен, насочен срещу политическата демагогия, а като модел, матрица, еталон на модерния непукизъм.

Простакът трупа мускули

Публичният език на нашето време извади на бял свят културната патология на днешната власт. (Шибан народ - шибани управници!) Желанието за идентификация с масите доведе до тиражиране на площадното говорене, до пълно изместване на високия стил с улична реч, което се възприема като демократичен диалог на "елита" с "народа".

Така говорят министрите, така говорят бодигардовете им, така се говори в магазина, така се говори в семейството, така се говори в училище. Това агресивно настъпление на простащината фактически заличи йерархиите, унищожи дистанцията между културните нива, обезсмисли присъствието на авторитети в критичния дискурс на съвременността.

Простакът набъбна пред очите ни, порасна, натрупа мускули и продължава да завзема все по-обширна територия. Фамилиарниченето, жаргонът, безпардонното ругателство, липсата на респект станаха част от груповата идентичност на властта, която намира израз в нейния публичен език. Струва ми се, че би могло да се проследи неговото влияние върху маниерите на цялата администрация. Питам се дали тези маниери са вдъхновени от поведението на шофьорите по българските пътища или именно тираджиите задават модела на етикета…

Народ или тълпа?

Всичко това издава дълбоко неуважение и пренебрежение към духовното, към коректността, към нравственото. На фона на примитивната потребителска култура отклоненията от този стил на говорене се възприемат като превземки, като субстрат привнесен отвън.

Смея да твърдя, че една от причините за бягството на част от образованите млади е в повсеместната пошлост, в чалгата, която стана норма на живота около нас. Потънали в нея все по-рядко се сещаме, че простащината превръща гражданите в население; държавата в територия; народа в тълпа; общуването във вулгарност; неприличието в норма и грамотността в анахронизъм.

Възприемам мълчанието по този повод като вид съучастничество.