Путин пак ще стане президент. Но това не е всичко.
29 декември 2017За да не създаваме излишно напрежение, трябва да кажем следното: изходът от президентските избори в Русия през 2018 е ясен отсега, въпреки че предизборната борба започна преди броени дни. 23 кандидати са подали документи в ЦИК. Въпреки това накрая ще се наложи Владимир Путин, който управлява Русия от 17 години. Тези президентски избори обаче предлагат нещо повече от този конкретен резултат. Ето какво още е важно да се знае:
1. Путин, че кой друг!
65-годишният държавен глава Владимир Путин обяви късно своята кандидатура за президентските избори. Наблюдателите спекулират, че Путин си е играл със страха на хората, карайки ги да си помислят, че "бащицата на нацията" няма да се кандидатира и може да ги изостави. След това обаче се случи очакваното. За обявяването на кандидатурата си Путин избра едно символично място - легендарния руски автомобилен завод ГАЗ на река Волга. Той заяви пред обикновените работници, които го подкрепят, че с удоволствие ще опита късмета си още веднъж. Путин избягва типичните изборни изяви като телевизионни дуели. Той се представя за спасител на редки животински видове, за храбър ловец или рибар. И анкетите му дават право: за 75 до 83 процента от гражданите Путин е най-популярният политик в Русия. В интерес на истината трябва да кажем, че от встъпването му в длъжност през 2000 година Кремъл изтласква в периферията свободните и критични медии, потиска опозицията и не допуска възникването на никаква истинска алтернатива. Путин не показа голямо уважение към хората, които издигнаха кандидатурата му на 26 декември. Той дори не присъстваше на номинацията. Все пак внесе лично документите си в ЦИК - като независим кандидат.
2. Последен мандат?
За Путин това би бил четвърти мандат като президент. От 2000 до 2008 година той управляваше два мандата от по четири години. Оттогава насам той не изпуска властта от ръцете си, дори и по време на временното си пребиваване на премиерския пост. След промяна в конституцията, от 2012 той зае президентския пост за още шест години. Така Путин е най-дълго управлявалият от всички руски президенти след Сталин. Четвъртият му мандат ще приключи през 2024 година. И тогава ще се навършат 24 години, откакто е на власт. Руската конституция разрешава само два последователни мандата на президента. След това той няма право да се кандидатира, освен ако това правило не бъде променено навреме. Има много сценарии за това как Путин може да управлява още дълго. Той би могъл отново да си намери заместник като Дмитрий Медведев. Или пък да премахне ограниченията за президентските мандати, залегнали в конституцията. Би могъл и да си създаде един нов "вечен" пост като се оттегли от ежедневната политика и въпреки това си запази стратегическата власт.
3. Най-важният съперник на Путин
Има само един руски политик, започнал своята изборна кампания още преди една година. И този политик не се казва Владимир Путин, а Алексей Навални. Известният борец срещу корупцията и до днес минава за най-яростния критик на системата "Путин". Неговите разкрития за богатствата на премиера Медведев например доведоха до масови демонстрации през март 2017 година, когато по улиците излязоха хиляди руснаци, предимно млади хора. Ако се абстрахираме от кратките паузи, когато беше в затвора, или от бюрократичните пречки, Алексей Навални провежда типично европейска предизборна борба. Той организира изборен комитет и проведе срещи с потенциални избиратели в много руски провинциални градове. В крайна сметка нищо не помогна. Руската ЦИК не допусна Навални до изборите заради предишна осъдителна присъда. ЦИК не се съобрази с аргумента, че присъдата е била политически мотивирана и беше окачествена от Европейския съд за човешките права като "произвол".
4. Нови лица и символична дата
Как обаче Кремъл може да убеди електората да участва в изборите, след като резултатът е предварително известен? Традиционните кандидати от опитомената Комунистическа партия на Руската федерация и тези от популистката партия на Жириновски са само инвентар. Те не могат да накарат никого да се отправи към урните. Затова има нужда от нови лица. И те се появиха. При това повечето са жени: телевизонната водеща Ксения Собчак, бившата порнозвезда Елена Беркова и известната журналистка Екатерина Гордон. Най-известната сред тях определено е Ксения Собчак, дъщеря на покойния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който бе един от първите руски демократи след разпадането на Съветския съюз. Навремето негов заместник на кметския пост беше... Владимир Путин. Сега дъщеря му трябва да мобилизира онези избиратели, които биха си останали вкъщи, въпреки че Навални няма право да се кандидатира. Ксения Собчак минава за близка до опозицията. Участието ѝ обаче буди впечатлението, че тя е допусната от Кремъл само като статист, за да изглеждат изборите като истински. Датата на президентските избори също не е избрана случайно. Това е 18 март - денят в който преди четири години полуостров Крим официално беше "присъединен" към Русия.
5. Бойкотът като стратегия
И какво прави Навални? Опозиционният политик призовава за бойкот на изборите. Още на 28 януари в много руски градове ще се проведат протестни митинги. По този начин Навални иска да засегне най-чувствителната точка в иначе простичката сметка на Кремъл. А именно: избирателната активност. Според прогнозите, на 18 март ще гласуват около 50 процента от имащите право на глас. Това обаче е недостатъчно за Кремъл, който иска неоспорима победа. Говори се, че администрацията на Путин вече е уведомила регионалните власти за поставената цел. А тя гласи: 70 на 70! Т.е. 70 процента от избирателите в руските провинции трябва да бъдат мобилизирани да гласуват. И 70 процента от тях трябва да гласуват за... Путин. При 70 на 70 победата ще бъде достатъчно бляскава.