Първите ходове на Белия дом са в полето на външната политика

Темпото, което Обама зададе, е изключително високо. Той започна работа с наредбата за закриване до една година на затворническия лагер Гуантанамо - въпреки че новото правителство явно все още не е наясно какво ще прави със затворниците. По този начин Обама даде сигнал, който международната общност отдавна очакваше. Това е сигнал и към по-левите избиратели на президента, които все още са недоволни от състава на неговия външнополитически екип.

Забележително обвинение

Изобщо, най-интересните първи ходове на Белия дом се наблюдават в полето на международната политика. Вашингтон остро разкритикува Китай, че изкуствено поддържа ниска стойността на своята валута и по този начин си осигурява предимство в конкурентната борба с чуждестранните фирми. Предвид обстоятелството, че за стабилизирането на американския финансов сектор САЩ зависят от взаимодействието на Пекин, обвинението във валутна манипулация е забележително.

В първото си телевизионно интервю от Белия дом Обама се обърна пряко към ислямския свят, тоест към онези народи, сред които реномето на САЩ пострада особено силно. Той спомена изрично Иран, отбелязвайки, че ако неговото правителство смекчи политиката си, то може да разчита на протегнатата ръка на Америка.

Това, че Обама желае да подобри отношенията с ислямския свят, заслужава само одобрение. Но какво означава това за практическата политика и какви предпоставки трябва да бъдат изпълнени? В арабския свят се осъжда най-вече близкоизточната политика на Вашингтон. Буш стоеше безрезервно на страната на Израел. Дали Америка на Обама би била готова да модифицира тази позиция дотолкова, че да бъде възприета от арабския свят като честен посредник? Ако под това се разбира една принципна промяна, съответните очаквания ще бъдат разочаровани.

Трудно е също да си представим, че правителството на Обама ще даде гаранции за сигурност на режима в Техеран, докато последният продължава да се изявява като меценат на тероризма и се стреми към атомната бомба. По същество ново начало се изисква не само от Вашингтон, но и от Техеран.

Посоката все още не е ясно различима

В скоро време ще разберем какво има предвид Обама, когато казва, че няма да се примири с един ядрен Иран. Новият приятелски тон е едно; напълно възможно е обаче поне на първо време досегашната линия да бъде продължена по същество, може би с друго съотношение на съставките от шекер и камшик.

И още нещо прави впечатление. След като Буш най-сетне склони да усили цивилния компонент на американския ангажимент в Афганистан, сега Обама загатва, че ще залага не толкова на усилията за развитие на страната, колкото на силовия компонент: той възнамерява да увеличи американския контингент с до 30 000 войници.

Обама, чуваме отвсякъде, символизира една епохална промяна в американската политика. Повечето лъчи на тази промяна сочат в една либерална, интернационалистка посока. При някои от тях обаче посоката все още не е ясно различима.